IT революцията в Китай започва от Велико Търново, екип на ЗЗУ с огромен принос
Великотърновци от ЗЗУ са първите, които внедряват там програмни системи за телеобработка, работещи дистанционно
Ако днес се дивим на бурния технологичен растеж на Китай, звучи невероятно, но е факт, че принос за IT революцията в тази огромна страна има и старата столица.
Великотърновци са първите, които внедряват там собствено производство програмни системи за телеобработка, работещи дистанционно от изчислителния център, и учат китайците как да боравят с тях. Специалистите на ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства) се оказват и първите европейци, поканени да показват новите технологии скоро след китайската културна революция, когато страната се отваря за света и е жадна за наука. Това става през далечната вече 1981 г., но и сега е повод за гордост.
През 70-те години на XX век ЗЗУ произвежда памети за изчислителните машини и най-вече системи за телеобработка, марка „ЕСТЕЛ”, които са разработка по лицензи на Института по изчислителна техника в София съвместно с търновския завод.
Те представляват терминални станции, свързани чрез телефон или с пряка линия с изчислителна машина с база данни и с тях, „разхвърляни” по стаи, човек може да работи в мрежа, както сега става с компютрите. Използвали се за всякакви цели, включително и за управление на производството, а след специални настройки успешно били продавани на различни фабрики, институти и университети в България, бившия Съветски съюз и в страните от СИВ. Славата им стигнала и до Китай.
„В един момент през 1981 г. имахме поръчка от Китай за три такива системи. Те бяха закупени от университетите в Нанкин, Ухан и Чунцин – сега най-големият град в света с население над 41 млн. души и един от най-големите индустриалните центрове в тази страна.
И тогава градовете бяха огромни, с 4-5 милиона население. Университетите пожелаха да закупят нашите системи и ние отидохме 7 души екип да ги монтираме, да покажем на техните специалисти как се работи, да ги обучим, най-общо да ги задвижим. В тези три града стояхме по един месец – от 18 март до 26 юни 1981 г. Бяхме комплектовани от различни отдели на завода: Александър Ковачев – ръководител, Васил Божков – специалист комуникационни процесори, Владимир Венков – терминали, Пламен Бурнев – видеотерминали, Иван Сяров – модеми, Стефан Хицов – периферни устройства, и аз, като специалист по програмното осигуряване. Някои вече са покойници”, спомня си 71-годишният инженер програмист Росен Димитров.
Самият той е работил в ЗЗУ 15 години – от 1978 г. до 1993 г. Следват съкращения, бил безработен няколко години. През 1999 г. започва работа в РУО – Велико Търново, докато се пенсионира преди 5 години. Инженер е по радиоелектроника със специалност „Изчислителна техника”, която завършил във ВМЕИ – София, сега Технически университет.
„Нашите системи бяха по-евтини от американските IBM, но много конкурентни и с тях китайците искаха да се обучават на програмиране, да се развиват. След културната революция, която беше сринала образованието им, желанието им да се учат бе огромно. Дори в парковете, когато сме се разхождали, по уредбите звучаха курсове по английски. Никой не ги караше младежите, но пейките бяха пълни, слушат, пишат си, повтарят. Това не мога да си го представя у нас да се случи, особено в днешно време. Все още ходеха с куртки, дори преподавателите. Към нас от университетите се отнасяха с голямо уважение, всичко по престоя ни беше уредено.
Правиха ни екскурзии всяка седмица през почивните дни по техни забележителности – манастири, будистки храмове, островчета по Яндзъ.
На връщане два дни останахме в Пекин да го разгледаме, водиха ни и на Китайската стена. Китайците са много топли хора, усмихнати, добронамерени. Съвсем непринудено общувах с тях, най-вече на руски и чат-пат на английски. След нас не знам дали са ходили специалисти от други страни. Ние си свършихме работата, всичко заработи както трябва. После още веднъж купуваха от завода ни системи, ходи и друг екип. А докато ги монтирахме, техните хора постоянно бяха над главите ни, безкрайно любознателни. Но те така са възпитани. Там семейството е поставено на пиедестал. Всеки родител е задължен да възпита детето си на честност, труд, да обича родината. Големи патриоти са. Които учат в чужбина, се връщат пак в Китай, за да помагат”, разказва Росен Димитров.
Казва, че никога няма да забрави една случка, която е показателна за съзнанието на китайците.
„Както се разхождахме с преводачи, мина един открит камион, на него – покачен остриган мъж, придружен от двама полицаи. Мегафон отпред приказва нещо. Попитах преводача какво става, а той, като се заслуша, ми каза следното: „Този човек е много лош. Той е откраднал от завода, в който работи”. И представете си, за назидание го разхождат в 4-милионен град, за да го видят всички. Ходили сме и на цирк, там контрольори нямаше. Влизаш с билета си на мястото и сядаш. Попитах – ами ако някой влезе без билет? А преводачът ме гледа, мига и не може да разбере какво го питам. Отговорът му беше: „Ами че като няма билет, как ще влезе, това просто няма да случи…”. Вижте как се подработва съзнанието им… Там нашето тарикатско мислене го няма”, впечатлен е той.
Росен Димитров преди Китай отново с екип от ЗЗУ и със същата задача е бил и около една година в различни градове на Съветския съюз – Москва, Киев, Ленинград, Горки, в сибирския Томск, а по-късно и в Прага. Днес, връщайки се назад, му е криво за това колко напред сме били навремето, а къде сме сега.
Ана РАЙКОВСКА
Сн. личен архив
Всичко, което работеше беше унищожено и това се казва промяна към по добър живот. Ма не е за съжаление, трябва да се учите от вярващите страни, те наистина се развиват добре и мислят за народа си.
Хайде пак червени фантазии.
А, за твойте кафявите ли да мечтаем??? Поне червените ги видяхме и знаем какво направиха- ХОРА ! А сега ла..няри,като теб.
Убави ментата на IBM, сега и чайниците ги правят, директна кражба и копи пейст, ама не са толко тъпи да си затварят заводите и правят бордеи като булгаристанците