Светослав Петров представя книгата си „Сокаи“, той е първият, направил възстановка на невестинските забрадки
Зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят заради буковата дъска в основата му
Малко известен факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои женското невестинско забраждане от Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век.
Тези и още любопитни факти, както и задълбочено изследване на сокая прави етнологът Светослав Петров, който му е посветил книга.
Представянето на „Сокаи“ на родения в Елена автор ще бъде на 15 март от 18 часа в Художествената галерия в града.
През 2012 г. той прави и първата възстановка на сокайно забраждане, а в книгата си дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите.
Употребата на разкошния накит за глава се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара планина и Предбалкана. Съществуват няколко теории за техния произход, като една от тях ги свързва с някогашния болярски костюм. След падането на Търново под османска власт болярите се укрили в непристъпния Балкан. Счита се, че вследствие от преобразувания в костюма през вековете се достига до вида на сокайното забраждане, което познаваме днес. Други автори смятат, че забраждането е повлияно от Изтока и там би следвало да се търсят неговите корени.
Книгата „Сокаи“ събира в себе си всички изследвания, направени до момента, като се има предвид, че последното е от 1976 г.
Светослав Петров е разгледал много ценни архивни материали, някои от които се публикуват за пръв път – снимки, картини, стенописи. Включени са и спомените на реалните носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.
Днес запазените сокайни забраждания са изключителна рядкост и показването им пред публика винаги буди възхищение.
За да извади спомена за сокаите, Светослав Петров ще покаже на живо трите вида 200-годишни народни носии от Габровско, Търновско и Ловешко. Ще демонстрира как се гласи всеки един от видовете сокаи.
Ценен документ за този накит са и две картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие (картината е изгоряла през 1944 г. при бомбардировките над София), и „Жена от Боженци” на Иван Мърквичка, рисувана през 1896 г.
Ана Райковска
