Книга за почетния член на редакцията на „Борба“ Ненчо Нейков събра десетки общественици и творци

Книгата „Моята истина“ на Елена Мачковска напълни концертната зала в Младежкия дом, където се състоя представянето на животописа и библиографията на нейния баща Ненчо Нейков.

Огромният интерес към изданието беше провокиран от личността на дългогодишния журналист и общественик, който отдава голяма част от живота си за развитието на старата българска столица и целия регион.

Срещата беше открита от областния координатор на Отечествения съюз Станка Палазова, а представянето на книгата премина със специално подготвена презентация от Елена Мачковска. Разчупено поднесената информация накара присъстващите да си припомнят различни случки и събития от миналото на Велико Търново и обществения живот.

Малко известните факти за личности и непоказвани до момента пред широката общественост снимки провокираха възклицания и препратки към различни периоди от градския живот на старата столица.

За да напише книгата за баща си, Елена Мачковска работи неуморно дълги дни и нощи. Събира информация от Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“, Държавния архив и редакцията на в. „Борба“.

Веднага след презентацията много от присъстващите изразиха впечатленията си за книгата и не скриха изненадата си от добре подготвената информация, хронологично проследения живот на Ненчо Нейков и преплитането на неговия професионален път с важни за Велико Търново и региона събития. Именно този подход прави книгата широко достъпна за всички аудитории, носи исторически факти за позабравени периоди от развитието на Велико Търново.

Книгата излиза чрез плевенското издателство „МЕДИАТЕХ“. За представянето във Велико Търново пристигна и управителят инж. Атанас Върбанов, който не скри добрите си впечатления от Елена Мачковска. Той от своя страна получи похвала за графичното оформление и добрата работа в предпечатната подготовка.

Дългият живот в полза на обществото на Ненчо Нейков е проследен в цялата книга.

Той е роден в Севлиево на 7 ноември 1925 г. Завършва VII клас, но парите в семейството не достигали и баща му го праща в градската печатница да учи занаят. През 1939 г. преживява огромното наводнение в града, когато цяла къща се е движела по реката, а на другия ден пристига царят, за да задвижи държавната машина в помощ на пострадалите. Влиза в РМС, забърква се в известната навремето „Магарешка конспирация”, полицията го арестува и следва затвор в Плевен. А младежът е само на 16 години.

На 7 септември 1944 г. работници разбиват затвора и Ненчо е сред освободените.

Прибира се в Севлиево и от там нататък започва участието му в утвърждаване на новата отечественофронтовска власт. От кратката биография, която той е писал при постъпване на работа, се вижда, че е участвал в завземането на казармата, после в национализацията. 1954 г. го пращат в София да учи в първия випуск на Висшата партийна школа. Там завършва отдел „Журналистика”. Предлагат му работа във в. „Работническо дело”, но съпругата му предпочела да се завърнат в родния край, споделя Елена Мачковска. Започва работа във Велико Търново като отговорен редактор на в. „Борба”.

Няколко години след назначението си Ненчо Нейков става заместник главен редактор, а още през 1955 г. става партиен секретар на „Борба”, както и член на Пленума на Градския комитет на БКП.  През март 1961 г. Ненчо Нейков напуска редакцията на в. „Борба” и започва работа като секретар на Градския комитет на БКП във Велико Търново. Такъв е до 6 март 1966 г., след което трудовият му стаж продължава в Градския общински народен съвет като заместник-председател, приравнено към днешната действителност, става зам.-кмет на старата столица.

В управата работи заедно с инж. Недялко Калпакчиев – председател, Стефан Цонев – зам.-председател, и с първата жена прокурор в България Невяна Христова, която тогава заема поста секретар на Общината.

По незнайни за Елена Мачковска причини Ненчо Нейков не успява да завърши мандата си, по документи от трудовата му книжка личи, че е работил до 31 декември 1969 г. В продължение на една година е директор на „Балкантурист”, а после преминава на работа в Общинския народен съвет, където отговаря за туризма. Ненчо Нейков отговарял и за държавната тайна, докато е бил в Окръжния общински съвет.

Там се и пенсионира на 1 януари 1986 г. След 1983 г., когато главен редактор става Илия Манев, Ненчо Нейков е обявен за почетен член на редакцията на в. „Борба”. Вече вкъщи, продължава с партийната работа, както и да пише доклади. Умира  на 8 ноември 2010 г.

По време на представянето на книгата неговите близки си припомниха, че освен прецизен общественик и журналист, той е бил и изключително добър кулинар.

Но както в публичния си живот, така и в готвенето Ненчо Нейков бил стриктен с добавянето на продуктите и подправките. Затова ще остане в историята като уравновесен, изключително честен, справедлив и отдаден на своите каузи и идеали.

Михаил МИХАЛЕВ