В Долен Еневец няма нито един жител, но пък има улично осветление

ДОЛЕН ЕНЕВЕЦ Е ЕДНО ОТ ОКОЛО 50-ТЕ СЕЛА В ОБЛАСТТА БЕЗ ПОСТОЯННО НАСЕЛЕНИЕ.

Мястото е напълно обезлюдено и може да се оприличи на портал към далечното минало. Желаещите да посетят локацията следва да се подготвят за офроуд приключение, тъй като път липсва. Няма и мрежово покритие на мобилните оператори, така че, ако закъсате там, Бог да ви е на помощ.

В призрачното царство времето е спряло и единствените господари там са вековните дървета

Селото се намира в община Велико Търново и е на 23 км разстояние от старата столица.

Негов кметски наместник е Христо Медникаров, който отговаря за още 6 малки населени места. Младият управник споделя, че Долен Еневец е необитаем повече от 40 години. Липсват исторически факти за селото, защото не присъства в нито един краеведски труд. Единствените сведения са от уста на уста от жителите на съседните райони. От гробищния парк в селото пък може да се предположи, че локацията е възникнала преди повече от две столетия, тъй като върху най-старите надгробни плочи е изписана 1820 г.

Старото име на селото е Долни Дупини. Според легенда преди много години в Тревненския Балкан живеели две надарени сестри.

Те били със силно изразени рубенсови форми, особено в долната част на гърба. Омъжили се и заживели в две съседни махали. Лека-полека хората започнали да наричат едното село Горни Дупини, а другото Долни Дупини. През социализма прекръстили малкото населено място.

„В миналото в селото са живели заможни хора. Препитавали са се със строителство и гурбетчийство. Работили в Чехия и Унгария.

Занимавали се и със земеделие и животновъдство. Влагали спечеленото в своите имоти. Въпреки следите на времето ясно се вижда, че къщите са строени особено майсторски, камък по камък. Хората са вдигали дори каменни зидове, с които ограждали оборите за животните“, сподели Медникаров.

В селото има 27 къщи, от които половината са полуразрушени.

С помощта на кметския наместник прескачаме огромен склон, обрасъл в растителност, за да влезем в един от изоставените имоти.

Фасадата на къщата все още е запазена, но вътре при всяка стъпка се чува пукане на дървения под. Усещането е да ходиш по въже. Междувременно прозорците леко се поклащат и аха да паднат. Трудно е да си представиш, че тук навремето е кипял живот.

„Местните са имали много деца. Това е било свързано с необходимостта от работна ръка в земеделието. Въпреки че почвата тук не е толкова плодородна, хората са сеели много усърдно. Гледали са предимно ръж и лимец, тъй като тези култури издържат на неблагоприятни климатични условия. За многото деца съдим и по удостоверенията за наследници, които правим в кметството. За човек, роден преди 1900 година, в момента вписваме над 100 наследници“, сподели Медникаров.

Децата в Долен Еневец ходили на училище в Горен Еневец. Местните държали малчуганите да бъдат грамотни, нищо че от малки ги карали да работят в земеделието. В школото възпитаниците взимали основно образование.

В малкото населено място нямали църква. Най-близкият храм бил в Шодековци и звукът от камбанарията бил достатъчно силен, за да извести хората в Долен Еневец за празници, починали и други събития.

Асфалтов път никога не е имало. Улиците са били калдъръмени, но днес плочките почти не се забелязват, защото са изцяло превзети от избуяла растителност и пръст. За сметка на това има улично осветление, което вечер грейва над къщите.

„Имал съм много запитвания за закупуване на къщи в селото, както и за изграждане на селище за туризъм, но не могат да бъдат открити всички наследници. Това е голяма спирачка за инвеститорите, защото те искат да вложат огромни суми за изграждане на инфраструктура, облагородяване на района, реновиране на къщи и т.н., а не могат да рискуват да купят само част от собствеността“, уточни кметският наместник.

Единствените посетители на Долен Еневец са художници, скулптори, каменоделци и резбари, които всяка година участват в международния симпозиум „Изкуство – природа“ в Габровци.

Творците бродят из селото призрак, за да черпят вдъхновение за своите произведения.

Медникаров вярва, че има надежда за възстановяването на Долен Еневец. Според него там отново може да кипи живот, защото мястото има разкошни природни дадености. Локацията е подходяща за хора, които искат спокойствие, чист въздух, гледка към Балкана и екологичен начин на съществуване.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката