„Откак се е, мила моя майно льо“ е най-старият тържествен символ на Велико Търново, звучи от 1965 г.
Три знака олицетворяват старата българска столица
НАРОДНАТА ПЕСЕН „ОТКАК СЕ Е, МИЛА МОЯ МАЙНО ЛЬО“ Е НАЙ-СТАРИЯТ ОТ ЧЕТИРИТЕ ТЪРЖЕСТВЕНИ СИМВОЛА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Тя е възприета за химн на града от далечната 1965 г. Изпълнява се за пръв път при откриване на културния празник „Поглед към вековете“. Оттогава при всички строго официални събития народната песен озвучава издигането на великотърновското знаме. Тя е посветена на последния български цар – Иван Шишман, и е известна и като „Шишмановата песен“. Тя описва героизма на владетеля и неговите войводи в битките му срещу османските нашественици.
ВТОРИЯТ СИМВОЛ НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА Е ГЕРБЪТ. Украсяват го три лъва един над друг. Те са подредени върху щит, около който има задължителната за царско Велико Търново корона.
През 1974-1975 г. е проведена дискусия за разработване на нов герб на града. Идеята е заимствана от новооткрити символни изображения на българските царе, които историкът Петър Коледаров и хералдикът Христо Дерменджиев предлагат на вниманието на обществеността чрез редица публикации. Използването на три лъва като символ се съхранява в Националната кралска библиотека на Мароко.
Запазен е част от ръкопис от края на ХIV век, който е препис от оригинал с автор арабски пътешественик, посетил България в края на ХIV век. Във фрагментарните му бележки за страните, които обхожда, се съдържат сведения за Търновград и рисунка на щит на царска стража с фигури на три лъва, разположени един над друг. Това изображение кореспондира с едно по-късно сведение в хроника на Вселенския църковен събор в Констанц (1414 – 1418). Там хронистът Улрих Рихентал описва гербове на страни, сред които и България.
Автор на съвременния герб на Велико Търново е Григор Спиридонов, който е автор и на реставрираното вече сграфито пано „Стража” на една от панорамните площадки в старата столица. За герба той прави два графични проекта – с трите лъва и с конник.
В НАЧАЛОТО НА 1975 Г. ИМЕННО „БОРБА“ ПУБЛИКУВА ЗА ПРЪВ ПЪТ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА. След обсъждане великотърновската общественост се спира на сегашния герб на града. По-късно символът влиза в дневния ред на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново. Заседанието на Изпълнителното бюро се провело в София на 11 април 1975 г. под председателството на Пенчо Кубадински. Лично той одобрил идейния проект на Григор Спиридонов. Стига се и до пластично изпълнение на новия герб, а негов автор става скулпторът Георги Чапкънов.
ТРЕТИЯТ СИМВОЛ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ЛИЛАВОТО ЗНАМЕ.
На него е изобразен гербът със златен цвят, за да изпъква. Интересното е, че лилавият цвят е наложен като символ на града, без това да е ратифицирано в официални документи, при това много преди решението за употребата на знаме. През 1969 г. футболният „Етър“ за пръв път влиза в елитната група и тогава момчетата излизат на терена с пурпурно виолетов екип. От 80-те години отборът официално облича виолетовите фланелки и става единственият в страната с лилави екипи. По-късно като символ за принадлежност към Велико Търново и отбори от други спортове възприемат виолетовия цвят.
ОГЪРЛИЦАТА С ГЕРБА Е ЧЕТВЪРТИЯТ И НАЙ-МЛАД СИМВОЛ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Влиза в употреба от 1998 г., когато кмет е покойният вече Драгни Драгнев. Тогава Управителният съвет на националното сдружение на общините приема употребата на такива огърлици по повод възстановяване на честването на Деня на българската община.
Огърлицата се състои от 12 месингови медальона, обединени в четири групи според формата и оцветяването си. В средата е този с шестоъгълна форма, изображение на изправена лъвска фигура и релефен надпис с абревиатурата НСОРБ. Най-голям е медальонът с герба на Велико Търново, изработен от скулптора Станчо Ганев. Всички общини имат сходни огърлици, разликите са само в съответните гербове.
Михаил МИХАЛЕВ
