КултураНовини

2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост

Смъртта на две жени е белязала миналото на хълма Момина крепост. Две легенди, съвсем различни като съдържание и настроение, разказва народът ни, за да обясни името на тази търновска забележителност. И двете легенди са свързани с жени – Велислава, дъщерята на болярина Страшимир, и Малина, която тръгнала да се бори срещу българския цар. Велислава и Малина загиват, едната за любовта, а другата за справедливостта.

Съществуват още две предания, които обаче почти не се пренасят от книга в книга вече. Едната история е за дъщерята на Иван Асен ІІ, която не искала да стане съпруга на знатен болярин. Понеже не пожелала да се подчини на бащината си воля, тя основала манастир на този хълм и се оттеглила в него. Един ден, вероятно от скръб, тя се хвърлила в Янтра.

Другата легенда е за две търновски моми, които скочили в Янтра, защото били заплашени от потурчване.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ВЕЛИСЛАВА

Тази легенда е за красивата дъщеря на болярина Страшимир, която била лудо влюбена в Боримир. Момъкът бил юначен красавец, но беден българин. Страшимир търсел за дъщеря си богат и знатен зет и го открил в лицето на бледия и малодушен Светослав.

Велислава и Боримир тъгували един за друг, но бащината воля била закон за нея и тя не можела да се възпротиви. Така било до деня, в който глашатаите известили, че към Търново настъпват гърците. Войски от всички краища на царството пристигали в столицата. За бой се застягал и Боримир. Той си мислел, че ако се отличи в битка, боляринът Страшимир може да промени думата си. Ако ли пък загине, поне ще има кой да пророни сълза за него. Боримир заминал, а Велислава останала в трепетно очакване.

Българите постигнали победа и се завърнали в Търново с много трофеи. Тесните улички на града се изпълнили с хора, които искали да посрещнат победителите. Начело вървял Боримир, но Велислава не го посрещала. Юначният българин, който не се уплашил от нищо, гледал тъжно и в очите му се събирали сълзи. Не получил наречената за него китка.

В това време Велислава седяла до баща си на пира в царския дворец.

Когато отново се възцарил мирът, Страшимир започнал да стяга сватбата. Велислава ходела с тъмни очи и отминавала усмихнатите си дружки. Вечерта преди сватбата, когато я потърсили, не я открили. Само месецът видял сянката й, надвесена от кулата на крепостта срещу Царевец. На сутринта я намерили край Янтра, облечена в булчинската си рокля. Пазачът на кулата Боримир сложил върху гроба й цвете и се изгубил. Никой повече не го видял. А хората нарекли крепостта, от която Велислава се хвърлила, Момина крепост.

ЛЕГЕНДАТА ЗА МАЛИНА

Малина, момата на Къзхисар, решила да се опълчи срещу омразния цар на българите. (Вероятно става дума за Борил и събитията около свалянето му от престола от законните наследници на стария Асен – Иван Асен II и Александър) Царят бил безжалостен потисник и докато царувал, навсякъде имало само сълзи и голяма мъка.

Войводата Вълкан събирал хора и оръжие и когато дошъл удобният момент, дружината му се скрила в горските долове около Търново. Вълкан тръгнал с либето си Малина. Те двамата трябвало да дадат знак, че въстанието започва.

Възкачили се на високия хълм срещу Царевец. Там било толкова хубаво, че двамата за миг се захласнали от вятъра и гледката. После Малина припомнила на либето си, че дружината чака техния знак. Развързала от врата червената си кърпа и вятърът я подел. Вълкан я вдигнал, вързал я на дълъг прът и вдигнал високо аления байрак.

Но точно тогава от храстите изсвистяла стрела и ударила Вълкан в сърцето. Той паднал, но не изпуснал знамето. Прошепнал на Малина да бяга, но тя грабнала алената си кърпа и я издигнала пак.

За втори път изсвистяла стрела и този път улучила сърцето на девойката. Тя не изпуснала знамето и цялата дружина видяла как то се развява от високия хълм. Малина паднала до юначния Вълкан, но градът вече бил въстанал.

После Малина станала невидима. Нощем, щом вятърът повявал и луната осветявала хълма, се виждало нейното знаме. Затова хората нарекли мястото Момина крепост.

ИМЕТО НА КРЕПОСТТА

Средновековното име на Момина крепост е известно от един надпис върху мраморна плоча. Археолозите я намерили при разкопките на Патриаршията. Надписът на нея гласял: “Този камък на Девин град… от благоверния родител на царството му и… приснодева Богородица Мария и от…”

Надписът е публикуван от Никола Ангелов, а с неговото разчитане и обяснение се занимава Иван Гълъбов.

“Той се сеща за крепостта, която стои източно от Царевец и смята, че топонимът се отнася към Момина крепост”, разказва ст. н. с. Йордан Алексиев от Археологическия институт с музей при БАН.

Според проф. Велизар Вълков името може да идва още от тракийското име на града. Траките използвали думата”дева” в смисъл на “град”. На гръцки е “дава”, на латински е “дева”, но в смисъл на добре укрепено място. Славяните усвояват топонима, но като го превеждат като “девойка”. Османците го превеждат като “къзхисар”. “Къз” е “момиче”, а “хисар” означава “крепост”. След Освобождението остава като Момина крепост.

ПЛАНОВИ РАЗКОПКИ И ИМАНЯРИ

Карел Шкорпил прави първите разкопки през 60-те години на миналия век. Районът е посочен като турски гробища. Археолозите разкриват тогава полувкопани жилища, землянки, производствени съоръжения, кухненска и трапезна керамика от предстоличния и столичния период на Търново.

Иван Велков копае през 1946-48 г. Той разкрива части от крепостта и материал, който го отвежда до извода, че през Ранновизантийската епоха Царевец и Момина крепост са били двете значими части на града. Момина крепост е била обитавана. Разкопки са правени и през 1963-65 г. на западния склон. Там археолозите намерили много жилища, полуземлянки, една средновековна църква.

“Вероятно на Момина крепост са живели бедните, защото това място остава извън укреплението на столицата”, обяснява Йордан Алексиев. При тези разкопки на северния склон Богдан Султов разкрива едно водохранилище и баня от Ранно византийската епоха. “Но там има още много да се търси”, категоричен е г-н Алексиев.

Мирко Робов провежда спасителни разкопки през 80-те години на миналия век. Започва ги заради разширението на фабриката “Момина крепост”. Тогава той намерил още една църква, една грънчарска пещ, която говори, че там са живели занаятчии, открил и много жилища.

Сега единственото, което археолозите правят, е да наблюдават разкопките на иманярите. Те са нападнали целия югозападен склон, който се простира на 15 дка. Нанасят огромни поражения, защото унищожават жилищна архитектура. След иманярите остават безвъзвратно изгубени производствени съоръжения и култови постройки. “Иманярите са засегнали инфраструктура от предстоличния период, вероятно некропол, защото намираме разхвърляни кости”, разказва след последната си обиколка на хълма Мирко Робов от търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН.

Изкопи, някои от които до 2 м дълбочина, са оставили иманярите. Според специалистите те работят с металотърсачи и техника, която струва доста пари. “Най-вероятно търсят движими паметници на културата от късноантичния период и монети от столичния период. Вероятно търсят и накити”, разсъждава още Мирко Робов. Според него Момина крепост е невероятно интересно място. Най-ранните установени там погребения са от времето на Михаил I Комнин. Датировката е направена по откритите монети. Счета се също така, че на това място е лагерувал Баязид.

ИДЕЯТА ЗА КВАРТАЛ

Идеята за квартал “Момина крепост” е от 70-80-те години. Той трябвало да обхваща южния склон и да продължава до Шереметевското плато. Играли общо 30 колектива. Спечелил проектът на Йордан Тънгъров. Втори останал арх. Иван Чолаков.

“Какво стана ли? Ами, нищо. Не се стигна до реализация на проекта, защото в тази местност нямаше ток, вода, нямаше канализация. Трябваха много пари, за да направим всичко това, затова управниците на града решиха и пренасочиха всички сили към разширяването на “Пишмана”, спомня си арх. Чолаков.

Сашка Александрова, 2009 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *