Езиковедът доц. Владислав Миланов пред „Борба”: „Лесно предадохме високата езикова култура, съвременният българин е по-склонен да говори небрежно”

Доц. Владислав Миланов е роден през 1977 г., възпитаник е на ВТУ, завършва българска филология през 1999 г.

Получил солидната си подготовка при знакови преподаватели на търновската алма-матер, на които е безкрайно благодарен, днес той е част от катедра „Съвременен български език” в Софийския университет. Води лекции по езикова култура и история на българския език на бъдещите българисти, историци и юристи. Той е сред най-търсените събеседници и е чест гост в радио- и телевизионни предавания, за да коментира въпросите за езиковите норми, употребата на езика ни и състоянието му в нашето съвремие.

Преподавател от нов тип, в добрия смисъл на думата, доц. Владислав Миланов споделя, че възприема работата си по-скоро като мисия да помогне на младите хора чрез езика да изградят един по-нормален и подреден свят.

Особено в сложната в момента ситуация в България, която според него оказва пряко влияние върху общуването помежду ни. Наблюдател и вещ анализатор на процесите в съвременния български език, с него разговаряме за сегашната ситуация.

„Струва ми се, че лесно предадохме нормите и високата езикова култура и като че ли се налага един тон, в който се губи уважението към събеседника.

Съвременният българин е по-склонен да говори небрежно, отколкото да се стреми и чрез изказа си да създаде един наистина по-хармоничен свят. Да покаже ценностната си система, възпитанието си… Много често сме свидетели на грубо поведение и на сцени, в които обидната лексика преобладава. Лесно предадохме „Вие“ общуването, все по-често преминаваме на „ти”, дори когато ситуацията изисква да покажем уважение към събеседника си. Като че ли вече ни е по-трудно да се стремим към по-изискан изказ, по-образна реч. Реч, която въздейства и създава пълноценно усещане за смислено общуване”, казва езиковедът.

ИСКА МИ СЕ ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕ ДА СА ПОВЕЧЕ

Факторите за всичко това не са малко, но преподавателят смята, че всичко тръгва от семейството. „Много е важно да говорим с децата си, да ги научим как да се държат в обществото, как да общуват с хората. После преминава през училището. Иска ми се часовете по български език да са повече и те да не са само за усвояване на терминологичен материал, а и към умението младите хора да общуват, да говорят, като спазват правоговорните правила.

Преди да научим децата си на английски, е редно те да познават и говорят добре на родния ни език. Налице е притеснителна тенденция – студентите показват по-високи резултати по английски език в сравнение с българския. Това обективно може да се докаже с тестовете, които правим с тях. Матурата също е показател. Нека да знаят чужд език, но да не бъде за сметка на българския!”, продължава коментара си Владислав Миланов.

ЕЗИКЪТ Е ТАКЪВ, КАКВИТО СМЕ ХОРАТА

През последните десетина година се наблюдават промени в правописните правила, официално утвърдени вече в правописния речник, като например често сливане на предлозите с основната дума, които преди се пишеха разделно. И много други, разбира се.

„Нормата и нейната кодификация е тежък и сложен процес. Българският език днес има много специфичен развой.

В един момент достигаме до това, че той се променя, речта също. Кодификацията не отразява незабавно тези промени, тя изчаква. Ще ви дам пример с „ме“ окончанието при глаголите. Статистически е доказано, че голям процент хора използват „ме” в своята реч и ние, езиковедите, непрекъснато предупреждаваме, че това не е особеност на книжовната реч. Но не можем да спрем човека да я употребява. Не можем със стрелящ показател да налагаме императивно как да говорят хората.

Да, ние можем да зададем тон, да изискваме училището да учи децата, семейството да насърчава четенето на книги. Хубаво е, когато говорим с децата си, да им показваме вярната форма, за да израснат като едно поколение, което не само има усет към езика, но и си създава усет към автокорекции. И тук опираме до големия въпрос, че хората определят развитието на езика.

В старобългарския е имало падежи, които отдавна са отмрели.

Всичко това не е процес на опростяване, а на естествен развой на езика. Много ми се иска да вярвам, че ще създадем у младите уважение към българския език, ще ги научим да четат, защото от четенето идва богатата лексикална култура. И да пишат – според мен трябва да се върнат диктовките в училище. Също трябва да ги насърчаваме да общуват, а не да гледат в телефоните си. И то така, че да създават един образен свят, в който да има и метафори, и сравнения, без да говорим за висока риторика, а за въздействие.

Реч, която да ви грабне, да ви води. Този свят като че ли измества общуването, с развитието на технологиите ставаме все по-безсловесни. За мен е много притеснително, че когато се говори с един млад човек, той много бързо изчерпва разговора. Трябва да покажем истинска грижа към образованието. Политиците постоянно говорят, че то е приоритет, но не се вижда в какво се изразява. Затова, ако трябва да обобщя – езикът е такъв, каквито сме хората. Речта ни е такава, каквото е мисленето ни, ценностната ни система. И все по-малко осъзнаваме тежестта на думите”, е неговият пространен отговор.

Според филолога все още филологическите факултети създават прекрасни учители по български език, но в практиката те влизат в една система, която дава повече права на ученика, но не им търси отговорност.

Доц. Владислав Миланов е убеден в богатството на езика ни и смята, че ако човек е с богата мисъл, може много по-лесно да предразположи събеседника си и двамата да се чувстват уютно чрез речта. И се старае да внуши на студентите, че е изключително важно да владеят аудиторията чрез силата на думите.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката