ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе
В Българския тълковен речник срещу латинската дума “легенда” е записано: 1. Литературно произведение или разказ за исторически събития, в които действителността е примесена и украсена с чудновати измислици; сказание. 2 прен. Нещо невероятно; измислица.
Измислиците със сигурност предизвикват иманярите, но и човъркат специалистите. Ами ако дори и дума само е вярна? Особено в случаите, когато легендата и истината вървят по ръба на пропастта. Арх. Теофил Теофилов и ст. н. с. Йордан Алексиев например признават, че, водени от написаното от П. Р. Славейков и от легендата за Патриаршеската библиотека, са търсили книгите на Търновската книжовна школа. Търновските археолози са пробвали да почистят кладенеца до Патриаршията, за който легендата казва, че вътре е скрито царското съкровище.
Велико Търново е осеяно с места, за които народът ни е разказвал и предавал от баба на внуче легенди. Някои са записани, други – не са. Последният, който е събрал тези невероятни истории, е Живка Радева. Тя работи в Регионалната библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново. Преди нея преданията са разказали Снежина Попова и Кинка Панайотова в книгата “Янтра тече и разказва”. Легенди е събирал още Моско Москов. Легенди е разказвал и д-р Васил Берон в своите “Археологически и исторически изследвания”, които днес са като настолна книга за много археолози в старата столица.
В легендите винаги има действително лице или събитие
Легендите са фантастика, но в основата им обикновено стои действително събитие или историческо лице. Като литературен вид легендата достига своя разцвет в църковната и религиозната литература на Средновековието.
Най-много са преданията, свързани с Царевец – там е Балдуиновата кула и историята за императора, погубен от българската царица, защото не е отговорил на любовта й.
На Царевец някъде е потъналата камбана. Там, в кладенеца, все още стои заровено царското богатство. Там е Лобната скала, на която не е бил посечен патриарх Евтимий, защото ръката на джелатина се е вкаменила. На Царевец някъде Иван Шишман (а може да е и Патриарх Евтимий) преди много години е забил изгорялата главня с думите, че когато тя се разлисти, ще се освободи и България. Там е и изгубената вече църква “Св. Петка”.
Мъжът, за когото има най-много легенди, е Иван Шишман – царят, при когото пада България и турците влизат в крепостта. Шишман бяга, но народът го героизира и възпява.
Легенди има за църквите “Св. Димитър” и “Св. 40 мъченици”, за манастира “Св. Марко”, който някога е бил в земите на болярина Трошан, а сега е на територията на завод “Ивайло”.
Любов и смърт
Любов и смърт се преплитат в повечето от преданията. Най-често българките умират по своя воля, за да не бъдат потурчени. Само Тамара, сестрата на Иван Шишман, доброволно отива при Мурад, за да спаси България. На нея според едно от преданията е наречен паркът “Марно поле”.
“Любовта в легендите я има заради тръпката”, с усмивка обобщава проф. дин Йордан Андреев, преподавател по Средновековна история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. И още: “Ние сме хора, значи любовна тръпка не може да няма. Това спасява легендата. Защото споменът, че някога, някъде, някои са се клали, не е толкова важен. Важно е, че и тогава хората са се обичали. Затова и нас ни има днес”.
Две бели сенки шестват из легендите за Търново.
Едната е на младоженката от “Св. Петка”, а другата – на девойката от “Св. 40 мъченици”, която се появява, за да отмъщава на турците. Това е най-красивата легенда, според арх. Теофил Теофилов, свързал живота си с тази изстрадала търновска църква. “Аз не работя с легенди, но признавам, че тази за бялата девойка в църквата ми харесва”, казва и археологът Константин Тотев, който и до днес извършва археологически разкопки в района на търновския храм.
Неосъществени проекти за жилищни квартали също са свързани с легендите за старата столица. Един от кварталите е трябвало да лежи върху земята на болярина Трошан, но понеже идеята е била твърде грандоманска, той е останал само в папките на проектанти и архитекти. Другият нереализиран проект е за квартала “Момина крепост”.
Средновековно Търново, събрано в една картина
Цялото Средновековно Търново е нарисувано само в една картина от проф. Никола Хаджитанев. Тази картина може да се види в Заседателната зала на Община Велико Търново.
“Ох, че помня ли вече кога съм я рисувал!”, е първата реакция на професора, преподавател във Факултета по изобразителни изкуства. После се сеща, че май е било по празниците за 1300 г. България.
“Реставрирал съм фриволно старото Търново. Картината въобще не е научен труд, но всичко в нея е правено по археологически и архитектурни паметници. Има ги всичките паметници. Май само църквата “Св. Петър и Павел” и Царевец не съм нарисувал”, обяснява проф. Хаджитанев. Той признава, че не помни колко фигурки е изобразил в пейзажа си, но помни, че го е нарекъл “Залез”. В преносен смисъл – залезът на Търновград.
Крум или млад свинар са основали Търново
За начало на Велико Търново също съществуват легенди. Едната разказва, че Крум е основателят на града ни. А втората, че един свинар случайно открива прекрасното място и води тук царя.
Според първата легенда, преди да се заселят тук Крумовите войници, на Царевец са живели житове. Гигантите били огромни на ръст, с красиви и открити лица. За тях не било никакъв проблем да изкачват стръмнините и да прескачат реката с един скок. Веднъж обаче по техните земи се появили конници. Начело яздел мъж с увиснали черни мустаци. Черните му очи мятали искри, а шлемът му блестял, като че бил от злато.
Пратеник на великаните пресрещнал конниците и ги предупредил, че, ако не напуснат земята им, ги очаква смърт. Един от конниците обаче замахнал и набучил на копието си великана. Започнала битка, която завършила привечер с победа за конниците. На сутринта конникът със златната броня обходил хълмовете, а вечерта луната го изпратила по обратния му път към Плиска. Това бил Крум – хан ювиги. От Плиска той пратил хора да съградят крепост, храм и дворец. Така възникнал Търновград.
Другата легенда разказва за сина на стария свинар, който само за един ден извел царското стадо на паша, защото баща му се разболял. Но изгубил една свиня. Когато разбрал, царят се ядосал много, защото решил, че момчето иска да го ограби. То обаче се върнало точно в деня на Слънцето – 22 март, с изгубената свиня, която се била опрасила, и с новината, че я открило на приказно място. Когато го видели, всички казали: “Да, на това място може да стане град за чудо и приказ!” Нарекли града Трънов, защото бил ограден с тръни и никой не можел да го достигне.
И така, да се върви по стъпките на тези легенди, се оказа твърде интересно. Нека да продължим заедно.
Сашка Александрова
2009 г.