КултураНовини

1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”

Легендата за бялата сянка, която се появявала срещу 22 март в църквата “Св. 40 мъченици”, е най-красивата приказка за Търново”, казва арх. Теофил Теофилов. Той признава, че обича хубавицата с бели одежди и разпилени коси, която идвала да отмъщава.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ДЕВОЙКАТА

В деня на светите 40 мъченици от олтара на църквата излизала девойка, облечена в бяло. Стояла пред него със свити за молитва ръце, после запалвала един златен свещник и с него обхождала джамията. На трите места, където били погребани трима български владетели, момичето спирало и дълго се молело, след това тръгвало към стария, зазидан от турците изход. Вратата се отваряла сама, надгробните плочи се размествали и тракали глухо. Янтра се удряла в бреговете, но щом сянката пристъпела, настъпвала гробна тишина. Пред всеки забравен и потънал в бурени гроб, тя запалвала кандило, и когато накрая тръгвала към реката, за да се окъпе, на брега блещукали пламъчета. По първи петли литвала като ангел към олтара и се стопявала в него.

Всеки път, щом турчин или българин родоотстъпник видел светлината или бялата сянка на девойката, незабавно бивал поразен от недъг.

ГНЕВЪТ НА ЦАРЕТЕ

Когато църквата била превърната в джамия и вместо свещеник в нея служел музеин, българските царе се разгневили. Раздвижила се земята, сякаш те поискали да излязат от гробовете си. Минарето се разклатило и в една тъмна нощ се съборило. Шейхът се смутил, но извикал майстори да вдигнат отново минарето. Когато то било готово и в джамията зазвучал гласът на музеина, българските царе пак се разгневили и за втори път съборили минарето.

Оттогава всеки път, когато есента позлатявала листата на дърветата, нощем излизали царските сенки. Обикаляли църквата, а над Янтра се чували тържествени химни. После шествието влизало през зазиданата от турците врата.

Турците се криели в стаите си, изплашени от звъна на копитата и оръжията. А минарето отново падало.

Шейхът на джамията се разгневил и заповядал да разкопаят гробовете. Изхвърлил всички кости и вдигнал наново минарето точно над гроба на Иван Асен II. През нощта обаче се явил войник, замахнал с меча си и изчезнал. На сутринта турците намерили минарето съборено и разпиляно на части. А българите предавали от уста на уста, че сам Иван Асен II е съборил минарето.

Шейхът се уплашил, но започнал пак да мисли как да съгради разрушеното. Една нощ до него застанал воинът и го пронизал. Така джамията останала без минаре. И всеки път щом извиела буря, се чувал глас, който обещавал, че всеки, който дръзне да издигне минаре над българската слава, ще си отива промушен от неговия меч.

КОГАТО ЦЪРКВАТА СТАНАЛА ДЖАМИЯ

Времето, за което разказва легендата, Царевец бил в турския квартал. Турците гледали нощните бдения, литийните шествия и слушали гласа на камбаната. Това ги ядосало и пашата наредил раята да бъде прогонена, а храмът – превърнат в джамия. Това е някъде средата на XVI век. Д-р Васил Берон разказва в своите “Археологически и исторически изследвания”, че като влизал в църквата, ходжата му разправял за бялата сянка и му показвал едни гроб, който и турците тачели. “Но май този гроб е на ваш светец”, казвал още ходжата.

“Не е ясно на кого е гробът. При разкопките той се оказа почти празен. Но е възможно да става дума за гроба на свети Сава. Той е ходил да проси свобода за сръбската църква и е бил натоварен с тази задача и за нашата църква. На връщане се отбива в Търново, но се разболява и умира. Иван Асен го погребва в църквата, защото е бил царски роднина – братовчед на краля на Сърбия Стефан, който пък бил женен за племенница на Иван Асен II”, казва арх. Теофилов. Той разказва още, че при първите разкопки, направени от Моско Москов, археолозите открили една каменна плоча с глава на девойка, положена върху възглавница.

ТРИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТИ САВА

Една легенда разказва, че приживе свети Сава е направил водосвет в една търновска църква. Името й обаче не се знае. Той направил кръст и струята вода започнала да тече в четири посоки. Това го има дори като житийна сцена в Хилендарския манастир.

Когато светецът умира, се случва второто чудо – един хром монах се грижел да гаси кандилата и свещите. Но обичал да си пийва. Веднъж се спънал, паднал върху саркофага и заспал. На заранта се изправил и тръгнал, все едно никога не е бил куц.

“Това също го има нарисувано и описано в Житието на свети Сава, написано от Доментиан”, обобщава арх. Теофилов.

Чудо номер 3 се случило, когато Стефан поискал мощите на светеца. Сърбинът поискал да ги прибере, защото свети Сава бил първият сръбски архиепископ. Година и половина Асен не ги давал. Но една нощ му се присънил самият светец. Той го помолил да го пусне да си иде у дома и българският цар склонил. Това чудо също го има в стенопис.

Моско Москов разказва, че в църквата имало един красив певец. Когато той пеел по време на служба, кадъните се качвали по крепостната стена, за да го слушат. Така той успял да омае една кадъна и двамата избягали. Чак след това църквата била превърната в джамия.

В книгата си за разкопките в “Св. Димитър” и “Св. 40 мъченици” Моско Москов е написал, че когато през 1859 г. тогавашният руски консул във Варна идвал в Търново и се срещал с турския шейх, си купил от него български книги. Според археолога, не би било възможно те да са запазени, ако църквата е станала джамия веднага.

“Всъщност разкопките потвърдиха това. Християнският некропол подсказва, че ако веднага църквата е била превърната в джамия, няма да се извършват там християнски погребения. А такива е имало чак до 17-18 век. В гробовете открихме турски монети и най-късната от тях е от втората половина на 18 век”, обяснява арх. Теофилов.

През Възраждането българите поискали да съберат героичното си минало и естествено решили да започнат от “Теке джамиси” (“Св. 40 мъченици”). Но се страхували да влизат вътре, защото рискували да бъдат пребити с камъни. Събарянето на минарето през 4-5 години, и то без видима причина, раждало фантастични истории, които поддържали убеждението и вярата на българите, че иде падането на турската власт. Турците правили пореден опит да вдигнат минарето и повикали от Истанбул майстори. Докато работели, те разкопали богат гроб. Поискали да скрият от българите откритието си, но мълвата бързо обиколила града. Някои разправяли, че турците са отворили гроба на Иван Асен II, други – че това е гробът на свети Иларион Мъгленски.

ЦЪРКВАТА ДНЕС

След близо четири десетилетия борба кой да направи проекта за реставрацията на църквата, след няколко наводнения, кражби на защитното покритие, несполучливи конкурси, срутени пътища, преди година Министерството на културата най-сетне включи търновската светиня в програмата си. Арх. Теофил Теофилов, който е свързан с църквата през всичките тези 35 г., получи правото отново да работи за нея. Археолозите приключиха с разкопките в църквата и започнаха да проучват двора на манастира “Великата лавра”.

До края на тази година трябва да бъде готова сградата. Според плановете на специалистите през 2005 г. в църквата ще бъдат експонирани всички запазени стенописи и гробове. В църквата със сигурност е погребан Иван Асен II заедно с втората си жена Анна-Мария. Тя е била положена в гроба на свети Сава, когато неговите мощи вече не са били в Търново. Археолозите са разкрили и един малък гроб, който вероятно е на царски син.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА, 2009 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *