Московчанка от Михалци: „Атмосферата след атентата в Русия е трагична“

Юлия Мочалова помни и друг терористичен акт в родината си

МИНАЛАТА СЕДМИЦА РУСИЯ ПРЕЖИВЯ НАЙ-КЪРВАВИЯ АТЕНТАТ В ДЪРЖАВАТА ОТ 20 ГОДИНИ НАСАМ.

В концертната зала „Крокус сити хол“ въоръжени мъже откриха огън по хората в публиката. Жертвите са над 133, а ранените около 100. Отговорност пое „Ислямска държава“. Покушението веднага се превърна във водеща световна новина. И докато известни международни експерти изказват мнение, че атаката е била изключително изненадваща, 42-годишната рускиня Юлия Мочалова, която живее в павликенското село Михалци, споделя, че имало знаци, които предвещавали терористичния акт.

Макар тя и съпругът й да пребивават у нас от 11 години, постоянно държат връзка с близките си в родината.

„Атмосферата в Русия е трагична, защото много хора починаха. Сред жертвите има и деца на 13, 14 г. За страната това е голям удар. Преди години отново преживяхме подобна атака. По онова време аз бях дете. Гледах какво се случва, но не можех да го разбера. Но всичко е възможно, когато става въпрос за толкова голям град. Има метро, огромни зали, психично болни, въоръжени… Това е една от причините да не ни липсва Москва. В Михалци сме спокойни и защитени“, твърди Юлия.

Разказва, че навремето заменили Москва за Михалци по примера на много техни приятели, които се установили в България.

Първоначално искали да се заселят в градовете по Черноморието, но не си харесали имот, а и не им допаднало това, че въздухът там е влажен целогодишно. Затова се насочили към Централна България. Стигнали до Михалци и кметът по онова време им казал, че има приятел руснак в селото. Те се запознали с него и се харесали.

„България ни спечели от пръв поглед. Има прекрасна природа – планини, равнини, море. Климатът е по-топъл от този в Русия. Допада ни това, че хората са много толерантни и приемат чужденците, които са избрали да живеят в страната“, заяви 42-годишната рускиня.

При пристигането си от Русия в Михалци синът на двойката – Александър, който е кръстен на баща си, бил едва на година и половина. Тук пораснал, проговорил и в момента е шести клас. Говори перфектно български език и има много приятели.

Преди година и 3 месеца пък Юлия ражда Елена. Момиченцето идва на бял свят с помощта на доц. д-р Светлозар Стойков в търновската болница.

Съпругът на Юлия се труди в сферата на строителството, а тя е икономист, но откакто са в България, никога не е работила.

„Стоя вкъщи, поддържам домакинството и гледам децата. Когато обаче Елена тръгне на градина, планирам да си намеря работа“, казва жената.

Рускинята споделя, че купуват хранителни продукти предимно от местни производители и са впечатлени от качеството. Със съпруга й не гледат нито животни, нито зеленчуци и овошки в двора на имота си. Когато пък им се дояде риба, купуват от рибарника в Мусина.

„Все още ми е трудно да свикна с българската кухня. Тук готвите много с месо и картофи. В Русия пък е популярно да си използва повече зеле. Впечатленията ми са, че българската кухня има сходства с турската и това е нормално. Всяка националност има своите кулинарни традиции и предимства“, допълва Юлия.

42-годишната жена споделя, че й се иска управляващите да предприемат политика в подкрепа на малките населени места.

„Липсват инвестиции в селото за неговото благоустрояване. Въпреки това нещата се случват, но бавно. Аз например, когато споменах на кмета, че имаме нужда от детска площадка, скоро след това я направиха. Има различни мероприятия, културни програми и чествания. Например на 8 март празнувахме Деня на жената“, сподели тя.

Юлия подчерта, че при всяка възможност цялото семейство и приятели ходят на разходка из Централна България. Любимите им места са Велико Търново, Габрово и Казанлък.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката