КултураНовини

3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново

Историята за обявяването на въстанието на Асен и Петър се оплита с легенда за едно правилно разчетено от тях пророчество, с тогавашната клюка, че иконата на свети Димитър напуснала Солун и намерила покой в Търново и с факта, че в старата столица има църква на името на светеца. Само че романтиката свършва с легендата, защото църквата в подножието на Царевец вече 20 г. стои заключена и доволно разграбена (към 2009 г. – бел. ред.).
А всъщност църквата “Св. Димитър” е по-важна за града ни от “Св. 40 мъченици”, защото името на Търново става популярно след въстанието от 1185 г. и с тази църква.

ЛЕГЕНДАТА

Тя разказва за това как в една тъмна и беззвездна нощ свети Димитър се явил пред младия болярин Асен и му посочил с огнения си меч към Янтра под Трапезица. Асен бродил цяла нощ, а на сутринта извикал майстори да съградят храм точно на мястото, което светецът посочил. Майсторите градили без почивка, а зографите рисували.

В един ден на 1185 г. мало и голямо се събрало за освещаването на храма. От уста на уста се носела мълвата, че свети Димитър се е отрекъл от гърците, защото били жестоки и коварни, и иконата му тръгнала по морето да търси по-добро място. Говорело се, че в олтара на болярската църква се появила чудотворна икона с образа на светеца от Солун. Как пристигнала иконата, никой не знаел, но св. Димитър на нея бил с вдигната за благослов ръка.

Петър и Асен разчели това пророчество като знак от Бога и призовали българите на въстание. Народното недоволство се отприщило като сърдита река. Хората започнали да се събират и да се въоръжават с каквото могат. Византийците гледали спокойни от крепостта и нищо не предприемали, защото свети Димитър помрачил разсъдъка им.

Асен и Петър повели българите и смирените допреди богомолци се втурнали към Царевец. Крепостта паднала, а това бил първият ден на великото въстание, което възродило България.

ЦЪРКВАТА

Църквата е била направена на един етап, според проучванията на арх. Теофил Теофилов, по чийто проект е възстановен храмът. Едва след завършването й са били добавени две галерии, което е било мода във втората половина на 13 век. Църквата има дори външно изписване. Тя е първата от столичния период на Търново.

“Когато чествахме 1300 г. България и 800 г. от обявяването на Търново за столица, църквата беше открита след една стилова реставрация. Но от тогава – 1985 г. до сега (2009 г. – бел. ред.) стои забравена”, обяснява архитектът.

Той помни поне 10 концепции за бъдеще на възстановения храм. Всички обаче са си останали само на ниво идеи. Църквата днес (2009 г. – бел. ред.) е заключена и ограбена. Няма ги дори бронзовите царски двери.

Най-популярните идеи, които придобиха обществена популярност, бяха свързани с превръщането на църквата “Св. Димитър” в мемориал на въстанието или в гарнизонна църква за военното училище. От първата идея остана само мозайката, която още стои в мазето на Изложбените зали. Втората идея се провали с гръм и трясък, когато военните отсякоха, че храмът им е твърде далеч. “Те щяха да го стопанисват, ако го бяха приели за гарнизонен. При това щеше да бъде такъв само до възстановяването на истинската гарнизонна църква – “Св. 40 мъченици”, казва архитектът. Към църквата на Асен и Петър до момента не е проявила интерес и Митрополията.

Архитектът на църквата също харесва легендата за светеца, покровител на Солун, но и на всички потиснати и унижени хора. Историята казва, че когато иконата изчезнала от Солун, градът бил завладян от сарацините. Това е исторически факт. Както и фактът, че и тогава в Солун са живели около 40-60 процента българи.

“Това са хората на Кубер – чичото на Аспарух. Когато минал Дунава, тръгнал към Солун и останал в околностите. Велможите на Солун привлекли българите като защитници на територията”, разказва архитектът.

Арх. Теофилов казва, че е виждал новата икона на свети Димитър в Солунската едноименна църква. Според него тя е рисувана през 16 век, а според Василка Заимова-Тъпкова – през 18 век.

“Най-тъжното е, че тази църква е сбъднатата мечта на търновските владетели. Те са освободили държавата ни, тръгнали са точно от тук, не от някое друго място на България…”, разсъждава Теофил Теофилов.

460 погребения от Средновековието до Възраждането са открили археолозите в църквата. Това превръща храма в Паметник на незнайния воин. Археолозите намерили обезглавени трупове, трупове без ръце и нозе или пък само разхвърляни крайници. Всичко е било в костница, която е вече разбита.

Когато Велико Търново и църквата били включени в две програми на правителството, тук кипели проучвания.

“Установихме култови останки от тракийски поселения от ранно желязната и късно желязната епоха”, спомня си археологът Мирко Робов.

Специалистите експонирали най-големият столичен манастир, две тракийски светилища, пещта, в която са пекли тухли за изграждане на Царевец. Експонирани са останките от най-големия и ранен комплекс за кухненска сграфитокерамика, крипта с костите на всички намерени гробове. В църквата има и останки от два живописни слоя – единият от 12 век, когато е изградена, а вторият – от 16-17 в, когато е била обновена.

В България има много църкви, които носят името на свети Димитър Солунски.

Вероятно по всички места, откъдето иконата е минала, е строен храм или поне параклис. На връщане от България иконата е стигнала до Цариград и там се е изгубила. В Солун не се е върнала.

Сашка Александрова, 2009 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *