КултураНовини

4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика

Дори и в историческите документи смъртта на българския цар Калоян е смесица от мистика и истина. Според специалистите първите легенди за царя са се родили още докато войската му била пред стените на Солун. Там Калоян бил убит в 1207 г., без да успее да превземе крепостта.
Убийството му вероятно е заговор. Но може царят да е починал на път за Търново от раните си. Според легендата, Калоян е бил прободен от свети Димитър…

ОТМЪЩЕНИЕТО НА СВЕТЕЦА

Калоян обградил Солун с българска войска и стягал обръча около крепостта. Победата му била сигурна, но му трябвал един последен, решителен щурм. Калоян решил да даде почивка на воините си. Когато всички се прибрали по шатрите си, прибрал се и царят. Бил уморен и заспал.

Тогава от тъмнината се появил свети Димитър. Покровителят на Солун бил гневен, защото най-младият от Асеневци, на които някога помогнал в борбата за свобода, застрашавал неговия град.

Светецът влязъл в шатрата на българския владетел и му нанесъл смъртоносна рана. В тихата нощ отекнал силният стон на царя.

Шатрата на куманския военачалник Манастър била наблизо и той чул вика на Калоян. Отишъл при него, но точно тогава раненият цар се надигнал и видял Манастър. С последни сили, но с много гняв, Калоян попитал: “Защо, Манастре, направи това! Не си ли доволен от всичко, което имаш. Или златото и тебе заслепи?“

Хората на царя чули клетвата му към куманския военачалник, но не успели да спасят водача си. Манастър потърсил спасение в позорно бягство. След него се оттеглила цялата му войска.

Краят на тази легенда обаче дава началото на спор, който продължава вече 30 години.

ГРОБЪТ

Погребан ли е българският цар Калоян в “Св. 40 мъченици”, или това е гробът на друг Калоян? Това е въпросът, по който историците продължават да спорят. Споровете се събудиха миналата година (бел. ред. 2008), когато Регионалният исторически музей в старата столица реши да покаже Калояновото погребение за 22 септември.

Археологът Константин Тотев, който и до днес копае в района на църквата, неговият колега доц. Константин Дочев и доц. Тодор Овчаров, преподавател по археология във ВТУ, са категорични, че гроб номер 39 не е на царя.

Другата позиция аргументират арх. Теофил Теофилов, проектант на църквата, ст. н. с. Йордан Алексиев  от търновския филиал на Археологическия институт с музей при БАН, проф. Йордан Йорданов, директор на Института по антропология и морфология в София и автор на реконструираната Калоянова глава.

Че в търновската църква е погребан цар Калоян, е категоричен и проф. дин Йордан Андреев, преподавател по Средновековна история във ВТУ.

Липсата на титлата “цар” на пръстена, открит в гроб 39,

е един от основните доводи “против”.

Другият е, че гробът е извън църквата и на място, отредено за преминаване. Тези, които все още не са убедени, че имаме гроба на царя, се опират и на надписа на колоната на Иван Асен, където пише, че той е съградил църквата в 1230 г., а Калоян е убит 1207 г.

Най-ранните датирани християнски гробове са от времето на Константин Асен – 1257-77 г.

Гробът на Калоян синхронизира с останалите мъжки индивиди с пръстени – Доброслав и Бесар, както и Сеньо, които също са извън църквата. Пръстените печати се появяват едва в края на 13 и началото на 14 век, са останалите доводи, които карат някои изследвачи да се съмняват, че гробът е царски.

Името Калоян е основният мотив “за”, както и високото тегло на пръстена.

Паисий, който е написал за осоляването на царското тяло и какавидите от зелената месоядна муха, са доводите, с които специалистите, които поддържат версията за царя, доказват своите твърдения. Златните и сърмени тъкани, открити в гроба – също.

Арх. Теофил Теофилов се надява неговата хипотеза, че в “Св. 40 мъченици” е имало много по-ранна християнска базилика, да помогне за решаването на този спор. Повече от 10 г. той работил по този въпрос и вече е почти убеден, че старата църква се е наричала “Рождество Богородично”. Че тя е от X век и това вече позволява тук да е погребан убитият в 1207 г. цар.

Археологът Въло Вълов открива гроб номер 39 преди повече от 30 г.

Той самият никога не е бил убеден, че този Калоян е царят. В сп. “Археология”, бр. 1 от 1974 г., той пише следното: “Липсата на царска титла в надписа, както и неговите палеографски и правописно-езикови черти, които не са типични за началото на 13 век, не придават категорична стойност на пръстена, за да бъде възприет убедително като царски. Освен това фактите, че гробът е изкопан след изграждането на северния портик, прибавен към църквата не по-рано от края на 13 и началото на 14 век, го отделя хронологически от времето на цар Калоян. Опитът да се преодолее анахронизмът между времето на цар Калоян и годината на построяването на църквата “Св. 40 мъченици” чрез частична ревизия на надписа, направена от проф. Иван Дуйчев, изглежда неубедителен. Пръстенът и гробът вероятно са принадлежали на неизвестен досега в нашата история търновски болярин с име Калоян”.

Между впрочем, няколко години след това си откритие Въло Вълов е бил принуден да напусне търновския музей и града. Слуховете, които почти са превърнали в легенда раздялата на археолога със старата столица, говорят, че той се е върнал тук едва 20 години по-късно. Защото е бил огорчен.

Историята обаче още не е приключила…

Сашка Александрова, 2009 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *