Водещи новиниСъдби

IT специалист развива ферма за биолешници в търновско село

Софиянецът Калоян Гичев се захванал със земеделие, за да насърчи българите към здравословното хранене

МАЛЦИНА СА СМЕЛЧАЦИТЕ У НАС, КОИТО СА ИЗБРАЛИ ДА СЕ ПОСВЕТЯТ НА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЛЕШНИЦИ.

Причината за това е, че за ядковите дръвчета са нужни двойно повече години, за да пораснат достатъчно и да започнат да плододават в пълния си потенциал, за разлика от овошките. Фермерите нямат толкова голямо търпение и предпочитат традиционните култури. На този фон изпъква ентусиастът от София Калоян Гичев, който основа и развива свое стопанство за биолешници в землището на търновското село Ялово. Фермата му се шири върху 300 дка и за насажденията се грижи лично той и още четирима души. За амбициозното начинание столичанинът бе удостоен с наградата „Млад агробизнесмен на България“ през 2022 г.

Калоян е завършил физика и философия, работил като софтуерен специалист и животът му бил изцяло концентриран в София.

Преломен момент било обръщането му към йогата. Покрай упражненията фокусът му се изместил към здравословното съществуване и консумацията на полезни храни. Създал своя сайт zdravjivot.org, в който публикувал над 100 видеорецепти, насърчаващи хората към приготвянето на здравословни гозби. Покрай тази дейност решил да се захване със земеделие. С няколко негови съмишленици подели инициативата за биолешниково стопанство. Дълго време издирвали подходящ терен. В крайна сметка избрали локацията с помощта на брат му. Така през 2015 г. Ялово станало център на предприемчивия проект. Закупили 300 дка и стартирали без опит в агросектора.

„Имотът първоначално беше изцяло превзет от храсталаци и избуяла растителност. Премахнахме всички храсти и засадихме лешници и след една година ги изорахме.

Оказа се, че са ни продали фалшиви сортове. Засадихме на тяхно място италиански сорт наново, като взехме разсад от Илия Немски от Пазарджик. Това е сорт, разработка на университета в Перуджа, носи името „Франческана“. Имахме честа тук на място да дойде, както го наричат, професорът на лешника Даниел Фаринели да ни даде напътствия в отглеждането“, разказа Гичев.

лешници

Така в стопанството започнали отглеждането на ядковите дръвчета изцяло по италиански модел.

Фермата е сертифицирана като био и се спазва изискването за торене и пръскане само с биологични препарати и субстанции. Бонус към иновациите в лешниковата градина е прилагането и на компоненти от т.нар. биодинамично земеделие.

„Биодинамичното земеделие е по-сложно от биологичното. Разликата е, че се гледат фазите на Луната, не светлинните, а разстоянието от Земята. Когато Луната физически е по-близо, се случват конкретни процеси и се извършват съответно определени земеделски мероприятия. Ние не смогваме да следваме тези цикли, но поне в компоста слагаме биодинамични препарати. Биодинамичното земеделие тръгва от Рудолф Щайнер, когато 20-те години изнася лекции по темата. Този тип земеделие е по-скъпо, а в България има само една биодинамична ферма. Продукцията от нея носи друг сертификат – биодинамичен. Биодинамичното земеделие разглежда в целия контекст едно растение, то извлича всички възможни сили от околната среда. Нашите лешници са подложени частично на биодинамично земеделие“, обясни Калоян.

42-годишният мъж разказа, че грижите за дръвчетата са непрестанни. В момента тече резитба.

За миналата година с тази дейност били ангажирани той и още двама работници, а всеки от тях има по 400 часа рязане. Сега се очаква часовете да са повече. Работата включва още косене, окопаване, фрезоване и т.н.

Към настоящия момент лешниците не искат много поливане и с това се справя майката природа. По думите на столичанина районът е хубав и има достатъчно валежи. В първите години обаче се налагало поливане с помощта на трактор с бидон.

Тъй като дръвчетата са много млади, още няма особено голяма продукция. Добивът от последната реколта бил 700 кг. Лешниците биват реализирани на дребни продажби. Цената е 28 лв./кг, но предстои да бъде вдигната.

„Очаква се до 3-4 кг добив от дръвче, засега плододаването е няколко грама. Нашите дръвчета са на 4 години и чак след още 4 ще достигнат пълния си потенциал.

След като изорахме първите дръвчета, ни свършиха собствените пари и взехме кредит. Имаме гратисен период, така оцеляваме“, сподели Гичев.

Уточни, че стопанството е кандидатствало по Плана за възстановяване и устойчивост и се очаква да излязат резултатите.

„Кандидатствахме за комбайн за събиране на лешници. Това е стандартният метод – чака се лешниците да окапят и се събират с агромашина.

Това е практиката в Италия. Въпреки че прилагаме чуждия метод, искаме да реализираме продукцията си в България. Хубаво е лешниците да се преработват у нас и вместо да изнасяме суровини, да се експортира краен продукт. Времето ще покаже обаче къде ще открием наш пазар“, коментира той.

Посочи, че в България няма традиции в отглеждането на лешници. Основният производител на тези ядки в света е Турция, която генерира около 70% от общото производство. Там обаче добивът намалява и вече има дефицит на лешници в света.

лешници
Калоян Гичев

Успоредно със земеделието Калоян продължава да поддържа своя сайт за здравословен начин на живот.

„Готвя и презентирам бързи и здравословни рецепти. Например млечна салата „Снежанка“ от покълнал слънчоглед вместо от мляко. Накиснат покълнал слънчоглед се смила в блендер с лимонов сок, нарязва се краставица и копър и се смесват съставките. По отношение на лешниците – можем да ги използваме за бонбони. Обелват се, махат се костилките и се накисват фурми, става като каша, в която се слагат лешници и какао и се оформят на топчета.

Аз съм вегетарианец, почти веган, но не напълно, защото консумирам мед“, разказа той.

Акцентира върху рецептите, в които показва как да се направи сос за салата, но не с олио или течна мазнина, а с ядки. Категоричен е, че е много по-полезно човек да консумира „цяла“ мазнина, а не екстрахирана.

„По времето на периода след Освобождението император Александър II праща лекари, които да изследват българите, защото сме били най-дълголетният народ, който Руската империя познава. Сега обаче сме най-болната нация. Преди човек е употребявал средно около 700 г течна мазнина на година, а сега се смята, че количеството е 25 литра на година. И като добавим още куп други вредни хранителни навици, здравословните проблеми рязко се задълбочават“, допълва Гичев.

Освен биолешници в стопанството е засадил и кестени. Калоян се занимава също и с ръчно изработване на свещи от пчелен восък.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката

3 thoughts on “IT специалист развива ферма за биолешници в търновско село

  • Много чете това момче. Само че само с четене на какво да е не стават нещата. Да пробва да стане слънцеяд, че само това му липсва в биографията.

    Отговор
  • Успех на Калоян, нека има все повече млади, образовани и осъзнати млади хора като него

    Отговор
  • Какво био магистралата минава до нивата много луди хора

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *