5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски

Балдуиновата кула е едно от най-атрактивните места на Царевец. Групите, които посещават хълма, не пропускат да се изкачат на кулата, за да погледнат от високото, откъдето според легендата се е хвърлил Балдуин Фландерски.

За смъртта на византийския император има три версии. Едната е тази, за която разказва легендата. Втората версия е, че е паднал в битка, а според третата – е бил ранен и по пътя за Търново починал. Трите версии е записал френският летописец Жофроа дьо Вилардуен.

Император Балдуин Фландерски идва в България като предводител на рицарите, участвали в Четвъртия кръстоносен поход.

ПОХОДЪТ НА ИМПЕРАТОРА

Калоян поискал да сключи договор с кръстоносците. Обещал им помощ от 100 000 бойци срещу това те да му признаят царската титла. Съветът на бароните обаче отхвърлил предложението на царя и това предопределило отношението на българина към западните “гости”. Когато паднал Константинопол, Калоян за втори път предложил мир на кръстоносците и те за втори път се отнесли с високомерие към него. Дори нещо повече, кръстоносците го предупредили, че се е разположил в земя, която доскоро е принадлежала на византийския император и той трябва да се откаже от престола.

“Българският цар добре си е давал сметка за намеренията на новите си съседи и взел мерки да защити държавата. Даже получил помощ, от където въобще и не очаквал – гърците. Ромеите потърсили Калоян и се заклели да му бъдат верни, ако той им помогне да се освободят от кръстоносците”, разказва проф. дин Йордан Андреев, преподавател по средновековна история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

През 1205 г. кръстоносците влезли във Византия, но гърците в Тракия се вдигнали на бунт и бързо освободили Тракия. Балдуин бил изненадан от това развитие на събитията и тръгна да събира рицарите.

Решителната битка била на 14 април 1205 г., когато Калоян успял да примами в една тясна и мочурлива местност до Одрин и да обгради три от рицарските отряди. Победата на българите била зашеметяваща. Император Балдуин попаднал в плен и “тук съдбата му се превръща в легенда”, усмихва се професорът.

ЗАЛАВЯНЕТО НА ИМПЕРАТОР БАЛДУИН

“Ако Балдуин е бил заловен, няма значение ранен или не, той едва ли е бил затворен в Балдуиновата кула”, разсъждава арх. Теофил Теофилов. Според археолога императорът най-вероятно е бил в кула в двореца, защото той все пак е царска особа. От там Балдуин няма как да се хвърли в Янтра, защото реката е далече. “Впрочем същото важи и за историята с лобната скала. Преданията разказват, че от там са посичали предатели и пленници. Но и тази скала е твърде далеч от реката”, обяснява арх. Теофилов.

“Със сигурност Балдуин е доведен в Търново. Сигурно е още, че е престоял в тъмница повече от година. И че Калоян за известно време се е отнасял почтително с пленника си”, разказва проф. Андреев. За смъртта му обаче сведенията са противоречиви. Хронистите на кръстоносния поход почти не коментират това събитие.

Жофроа до Вилдруен казва, че императорът е умрял в затвора. Роберт до Клари смята, че Балдуин е изчезнал  по време на боя. “Това е подхранило появилата се по-късно легенда за един Лъже-Балдуин”, допълва преподавателят по история. Според англичанина Матей Парижки Балдуин е спасен от една българска девица, която обаче жестокият император убива в последствие.

През 1205 г. папа Инокентий III пише официално писмо до Калоян, в което го пита каква е съдбата на Балдуин Фландерски. Нотата е била предизвикана от въпросите на Анри, брата на Балдуин. Българският цар отговаря съвсем дипломатично: “изплатил дължимото на природата, когато бил в затвора”. Най-вероятно е като императорска особа той да е бил дори лекуван тук, но за това сведения няма. Въпреки дипломатичния и сух отговор на Калоян, историците смятат, че византийският император е починал от насилствена смърт. 200 г. по-късно и патриарх Евтимий потвърждава това, като казва, че императорът е отведен в Търново и предаден там на смърт.

ИСТОРИЯТА С БЪЛГАРСКАТА ЦАРИЦА

Историята с царицата също е записана в западни извори. Разказва я един френски монах Алберик, който преразказва всъщност думите на фландърски свещеник. Алберик пише, че куманката искала да го прелъсти, докато Калоян отсъствал от двореца.

“Тя вероятно му е предложила сърцето си, пишела му писма, в мечтите си може би се виждала императрица в Константинопол, знам ли… После изворите казват още, че по времето на един пир тя го наклеветила пред Калоян и той заповядал да му отсекат ръцете и нозете и да го хвърлят в една яма, където той след три дни в страшни мъки починал”, разказва проф. Андреев.

ЛЕГЕНДАТА, ПРЕВЪРНАТА В ПЕСЕН

Тя разказва за чудесата, които ставали на гроба на Балдуин. Разказвала ги една жена от Бургундия, която твърдяла, че е погребала тялото на императора, а нощем от гроба струяла светлина. Там нейният съпруг се излекувал от треска и зъбобол.

Истината обаче е, че не знаем къде е гробът на Балдуин. Това, което може да се каже с категоричност, е, че тялото на императора не е върнато в родината му, обясняват историците.

КУЛАТА НА ЦАРЕВЕЦ

В спомените на Киро Тулешков кулата на Царевец е била използвана от турците за затвор – гробище. Земетресението от 1913 г. я е разрушило. Реставрирана е чак през 1936 г. от проф. д-р арх. Александър Рашенов по образец на запазена средновековна кула при Червен, Русенско.

“Оригиналната кула не е била с външно стълбище и е била покрита. Това се вижда на една рисунка на Търновград, открита в град Брашов”, казва арх. Теофилов. Кулата е охранявала най-незащитеното място на крепостта към Френкхисар.

Сашка Александрова, 2009 г.

Сн. към заглавието www.balkannomad.com

досега в поредицата:

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика