6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
От 1999 г. насам (2009 г., бел. ред.), всеки път щом се отвори повод, историкът доц. Пламен Павлов повдига въпроса за мощите на две търновски светици – света Петка и света Филотея. Неговата идея те да гостуват във Велико Търново поне за няколко дни остава да виси във въздуха вече пет лета.
“Няма да се откажа, защото чувството, което човек изпитва, когато е в близост до тези светини, е невероятно и съм убеден, че вярващите християни ще усетят чудото”, категоричен е преподавателят във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Мощите на света Петка са били в ръцете на Иван Асен II, който ги донася в Търново през 1238 г. Пред тях е стоял Патриарх Евтимий, за тях е писал Григорий Цамблак.
Култът към света Петка се е родил на Царевец. Днес на хълма няма спомен за това. След като българската столица пада под турско робство, мощите отиват във Видин. От там преминават в Белград. Днес те се намират в румънския град Яш, в катедралата “Св. Георги”.
Царската църква “Св. Петка”
Царската църква на Царевец, която е приютявала мощите на светицата, е носила нейното име. За тази църква днес няма спомен на хълма.
“Вероятно това е дворцовата църква, построена за ежедневните нужди на царското семейство”, разказва ст.н.с. Йордан Алексиев от търновския филиал на Археологическия институт с музей при БАН.
Дълго време специалистите са смятали, че царската църква е била “Св. 40 мъченици”
или една от църквите на Царевец. Самият Йордан Алексиев признава, че доскоро си е мислил, че става дума за храм извън дворцовия комплекс.
Преди десетина години Климентина Иванова открила непознато до тогава житие на Света Петка, което насочило изследвачите именно към църквата в двореца.
“На мястото на “Св. Петка” е имало по-ранна църква, която е била с друго име. Възможно е да е била прекръстена, когато мощите идват тук. Сигурно е обаче, че тя не е превърната в джамия”, категоричен е Йордан Алексиев. Там, където турците вдигат свой храм, преди това не е имало българска светиня.
ЛЕГЕНДАТА
В приказките, точно когато идва най-страшното изпитание, се появява любовната история. И двамата влюбени успяват да преминат през всички трудности, за да победи любовта им и поуката да бъде прослава на доброто. Така е и в легендата, която разказва за бялата невеста на Царевец.
Когато девойката се влюбила в момъка, не било време за сватби.
Турците обсаждали Царевец вече три месеца. Смъртта дебнела от всички страни, но двамата толкова се обичали, че родителите им склонили да ги венчаят. В единия вариант на тази легенда двамата си имат дори и имена – Борил и Десислава.
Сватбата им станала в църквата “Св. Петка” в първата неделя на юли. Но точно в мига, когато двамата разменяли пръстените си, турците грабели и палели царските дворци и приближавали църквата.
Суматохата разпръснала сватбарите. Жените и децата побягнали, а мъжете грабнали оръжията, за да защитават храма. Битката обаче била неравна и след нея в църквата останали единствено окървавени тела. Само младоженката успяла да се с крие в олтара.
Турците влезли в църквата, но златото замъглило очите им и те не видели момичето. Когато си тръгнали, а младоженката излязла от скривалището си, през прозореца на храма се виждали опожарените къщи и убитите воини. Сред тях бил и нейният любим. Девойката отказала да напусне олтара и останала завинаги в него.
В друг вариант на тази невероятна история разказвачите са пощадили и двамата младоженци.
Те успели да се скрият от турците заедно със свещеника. Те се прегърнали здраво и това бил последният спомен за тях. Никой повече не ги видял.
По-нататък легендата разказва, че когато турците превърнали църквата в джамия, духът на младоженката бродел наоколо. А точно на Великден, когато хората кажели “Христос Воскресе”, от джамията се чувал нейният глас, който питал през сълзи: “Боже, милостиви! Години минават, времето тече, а часът кога е?. Мъжки глас отговарял: “Потрай, невесто! Времето наближава!”.
Легендата, която пази спомена и за двамата спасени младоженци, казва, че свещеникът излизал всеки петък от олтара, за да довърши сватбата.
Щом на сутринта в джамията турците споменавали името на Аллах, две бели сенки се появявали от двете страни на олтара. Те взимали образите на Борил и Десислава и гледали всички със страшни очи. За да умилостивят духовете, мохамеданите им поднасяли по чифт жълти чехли.
Влюбените изчезвали, но песента на свещеника, който довършва венчавката, се чувала и след тях.
Страшните видения смущавали поробителите и накрая те решили да съборят църквата. Вдигнали джамия на нейното място, но белите сенки излизали и там и така до 1877 г.
КУЛТЪТ КЪМ СВЕТА ПЕТКА
14 октомври е денят на света Петка и той се празнува в целия християнски свят. Тази светица, чийто култ се ражда в Търново, днес е особено почитана в Сърбия и Румъния.
“Всъщност сърбите, когато говорят за култа към света Петка, правят много сериозна връзка именно с Търново”, обяснява доц. Павлов.
Миналата година той направи два филма, които разказват за влиянието на Търново в Румъния. Лентите със заглавия “3924 км из Румъния” и “Непознатите ни светини”, БНТ пусна точно по Коледа.
“Непознатите ни светини” е филмът, в който доц. Павлов разказва за култа към търновската светица и за това, че на поклонение в Яш само за една седмица минават милион и триста хиляди души. Тогава мощите на светицата “излизат” извън катедралата “Св. Георги”, тъй като човешкото множество не може да влезе в църквата, за да се докосне до тях.
“Култът към света Петка е търновски.
Но е бил твърде минорен и не е имал православно звучене. Тази светица е била изключително почитана в Източна Тракия. Когато Иван Асен ІІ пренася тук мощите, култът става общобългарски и общоправославен. Между другото, той е много популярен в днешните Македония, Албания, Гърция, там където живеят български малцинства”, казва доц. Павлов.
Култът всъщност се свързва с много стари представи от предхристиянски времена и с петъка като ден, който се е смятал за положителен. Вероятно това са езически представи, славянски, тракийски, а може би дори и прабългарски. Самата света Петка е последователка на света Мария Египетска, една от най-големите отшелници на ранното християнство. Била е лечителка, отдадена на бога и на хората, монахиня от богато семейство. Брат й Методи също е светец на тогавашната византийска църква.
“Категоричен съм, че в Търново култът трябва да бъде възстановен.
И няма по-подходящо място от Царевец.
Според мен мощите са били в дворцовата църква на Царевец. Има колеги, които смятат, че са били в “Св. 40 мъченици”.
Ние знаем от нашите извори, че са били в царската църква, и от тук се получават разликите в тълкуването, но в някои късни жития се казва палатната църква – на Царевец. Това е храмът, в който се черкуват владетелят, семейството му и висшата аристокрация”, обяснява доц. Пламен Павлов и предполага, че в деня на света Петка мощите са били изнасяни извън двореца.
ИДЕЯТА ЗА МОЩИТЕ
“Страх ме е да не стана досаден с тази идея за мощите”, признава доц. Павлов. “Но Търново е единственият български град, пазил мощите на 20 български светци и духовни водачи. Аз продължавам да чакам Българската православна църква да ме потърси, за да довършим заедно идеята за мощите”.
Според историка именно църквата ни е тази, която трябва да влезе във връзка с църквата на Сърбия. “Нищо не правят. Е, тяхна работа, но аз не мога да си обясня това безразличие към един от най-дълбоките български култове, който на всичко отгоре се празнува в целия православен свят”, не крие огорчението си бившият шеф на Агенцията за българите в чужбина и настоящ председател на Асоциация “Световната България” (2009 г. – бел. ред.).
Той казва още, че фактът, че света Петка е символ на Търново, е записан още в руския списък на българските градове от началото на 15 в. А в 1347 г. цар Иван Александър се заклева в Бога, в Богородица, в кръста и в света Петка.
СВЕТА ПЕТКА
Тя е живяла през XI в. Още като момиче чула в църквата думите от Евангелието: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме следва!” Тия думи на Христа я развълнували силно, замислила се и решила да ги изпълни.
След като родителите й починали, тя решила да се посвети на Бога и се заселила в Ираклийския манастир. Там прекарала 5 години в пост, молитва и горещи сълзи. Като изминали петте години, Петка посетила светите места в Палестина и се заселила в Йорданската пустиня. След време се завърнала в родното си място – град Епиват, но не заварила жив никого от своите близки. При епиватския храм “Свети Апостоли” Петка Параскева живяла 2 години, през които се отдала изцяло на молитва.
Веднъж, докато се молила, духът й бил грабнат и отнесен в Божието царство.
Епиватци я погребали вън от града като чужденка. На мястото, където били заровени мощите й, станали много чудеса: слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали.
През 13-и век Иван II Асен пренесъл мощите на Петка Параскева в Търново. По-късно след завземането на българската столица от турците те били занесени във Видин. След като и Видин паднал под турска власт, мощите били отнесени в Сърбия.
През 1521 г. Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил костите на светицата в Цариград. Век по-късно те били предадени на румънския управник Йо Василий. И досега мощите на светицата почиват в град Яш, Румъния.
Днес паметта на Св. Петка се тачи в България, Румъния и Гърция. Денят на нейната кончина 14 октомври е празник на Твърдица, Нова Загора и Априлци.
Сашка Александрова, 2009 г.
Илюстрация към заглавието – Рисунка на Фируз бей джамия от Леон Филипов.
Досега в поредицата:
ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе
- Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
- Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
- Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
- Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
- Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
