Актрисата Мартина Вачкова: „Баща ми живя в точното време, сега за него нямаше да има подходяща роля”

Тя и Юрий Дачев представиха във „Фоайе на книгата с автограф“ книгата за Григор Вачков „Пратеник на мъжки времена“ 

„Има все по-хленчещи мъже и не само в политиката.

На фона на всичкото това срамно време, в което живеем, за мен е убежище да се връщам назад, във времето на моя баща Григор Вачков. Когато истинските и стойностните хора са водили своите битки и са ги отстоявали. Той не упрекваше, не кореше. Мисля, че в сегашната действителност той просто щеше да се отдръпне. Никога не би предал идеите си. Беше селско момче, което живееше в точното си, правилно, мъжко  време. И беше благодарен за това. Сега едва ли за него щеше да има подходяща роля”, с тези думи на Мартина Вачкова започна разговора във Велико Търново за именития й баща и един от най-обичаните български актьори Григор Вачков.

Тя и драматургът Юрий Дачев гостуваха на „Фоайе на книгата с автограф” в РБ „П. Р. Славейков”, за да представят мемоарната книга „Пратеник на мъжки времена”, на която са автори заедно със Силвия Вачкова. В нея е целият му живот, филмите, постановките. С много факти за детските и студентските му години, за колегите, за приятелствата, за задружния живот в театъра. Юрий Дачев е и режисьор на документалния филм на БНТ „Лазар и Григор”, по повод 90-годишнината от рождението на актьора, който присъстващите изгледаха с интерес и послужи за въведение в неговия свят.

Нетрадиционна, непринудена и изключително приятна се оказа тази поредна литературна вечер от културния маратон.

Земна, естествена и с усмивка, Мартина Вачкова завладя аудиторията със забавни разкази и съкровени спомени за баща си, повечето от които намерили място в книгата. Както и за първата си среща с Велико Търново. „На път за морето спахме в хотел „Янтра”. А на терасата, баща ми си говореше нещо с бай Пано. И седя, и го гледам този ваш град, а до мене този човек, като от приказка изкаран, много смешен. Татко много хубави истории разказваше за него. Тази тераса и гледката от нея беше първият ми досег с Велико Търново. Бях много малка, май още не ходех на училище”, спомня си актрисата.

Сред публиката изненадващо се оказа и цяла делегация от родното му село Трънчовица, начело с кмета Милан Драганов, което предизвика овации и раздвижи залата. „Всеобщ празник беше, когато той си идваше със свои приятели – Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Константин Коцев…Освен че прослави Трънчовица в сферата на духовността, той помагаше най-много от всички за благоустрояването й. С автобус за учениците, линейка, даваше за ремонт на улици. Където и да се обърна, все е негово дело. Той беше човекът, който помагаше за всичко и на всеки”, припомни кметът.

Със свои впечатления за Григор Вачков и играта му в срещата се включи и великотърновският актьор Иван Митев:

„След „Лазарица” цяла нощ сме пили. И Кирил Варийски беше там, и Ивайло Христов. Нямаше как да си тръгнем и да се разделим след това, което видяхме”.

Второто издание на „Пратеник на мъжки времена” е дело на великотърновското издателство „Фабер”, а по думите на Нейко Генчев, един от домакините на вечерта, то е призвано да продължи спомена за него колкото се може по-дълго. „Имах честта да го познавам лично. Господ ни го прати, но за съжаление беше за малко”, сподели издателят.

„Тази книга нямаше как да бъде написана, ако Силвия и Мартина не бяха толкова искрени. Един от спомените беше за писмата, които е писал този велик мъж и актьор до нея и съпругата му Силвия, изпратени в пликове с червено-сини кантове, продаващи се навремето по РЕП-овете. Това, че ми довериха да се докосна до тези писма, беше първото нещо, което ми отвори пътя към него. Някакси не мога да свържа тези много роли, тази голяма обич, стигнала до него, с толкова кратко време. Очевидно понякога сред нас има хора, които живеят сгъстено, на високи обороти. Точно такива хора остават пратеници на своите времена. Григор Вачков е пратеник на едно свое, мъжко време”, обобщи Юрий Дачев.

А след края на срещата Мартина Вачкова дълго време раздаваше автографи.

Ана Райковска

Сн. авторката