Колю Фичето зида 26-метровата камбанария на Плаковския манастир
Светата обител става дом на Велчовата завера, а пламъците не спират вярата на българите
СГУШЕН В ПОЛИТЕ НА ПРЕДБАЛКАНА, ПЛАКОВСКИЯТ МАНАСТИР И ДО ДНЕС Е ПАЗИТЕЛ НА ВЯРАТА И СИМВОЛ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.
Внушителната 26-метрова камбанария се извисява над дърветата и е дело на майстор Колю Фичето.
Прочутият строител я изгражда през 1856 г., а видът й наподобява кула. Притежава декоративна зидария и каменна чешма. До нея са долепени жилищни крила, които изгарят при пожар през 1949 г., но по-късно са възстановени.
МАНАСТИРЪТ ПАЗИ СЛАВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ОЩЕ ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО, КОГАТО Е ИЗГРАДЕН.
Първоначално се е намирал на няколко километра от днешната обител, а на сегашното си място е издигнат през втората половина на 13-и век. Турските завоеватели го унищожават, а през 1450 г. е възстановен. През вековете на робството многократно е опожаряван и разграбван. Въпреки това успява да оцелее, за да стане дом на Велчовата завера през 1835 г. Един от водачите е тогавашният игумен на манастира отец Сергий. За съжаление, след потушаването на въстанието манастирът отново е разрушен.
СЪВРЕМЕННИЯ СИ ОБЛИК СВЕТАТА ОБИТЕЛ ПРИДОБИВА СЛЕД 1845 Г. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ КОЛЮ ФИЧЕТО Е ИЗГРАДИЛ И ХРАМА „СВЕТИ ИЛИЯ“.
Той представлява продълговата еднокорабна просторна сграда с огромен конусообразен купол върху цилиндричен барабан. Над входната врата към църквата неизвестен художник е изрисувал „Възнесение на пророк Илия“. На ктиторския надпис е отбелязано само, че е по поръчка на габровския кожухарски еснаф от 1852 г. Иконостасът е неполихромиран с дълбока резба от виещи се стилизирани растителни елементи. Резбата му е с барокови форми. Автор на някои от иконостасните икони и още няколко малки икони е Захарий Зограф. От вътрешната страна на купола е изобразен Иисус Христос.
Паметна плоча във връзка с Велчовата завера е поставена през 1935 г. и е запазена до днес. На нея са изписани имената на славните революционери, които жадуват за българската свобода още през първата половина на 19-и век.
Михаил МИХАЛЕВ
Снимки: авторът
