КултураНовини

7. Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт

За цар Иван Шишман народът ни е измислил най-много песни и легенди. Може би защото неговите борби и смъртта му са забулени в мистика. “Или просто защото при него пада Търновското царство и хората имат нужда да героизират личността”, казва проф. дин Йордан Андреев. Две от най-популярните легенди за него са свързани с Търново – едната е много познатата история за забитата в земята главня, а втората – за това как е заблудил турците, които го търсели да го заловят.

Легендата за Шишмановото дърво била свързана с един стар бряст на Царевец. Брястът се намирал в двора на Ферузбеевата джамия, която според преданията е построена върху основите на църквата “Св. Петка”. Според стари сведения някъде в началото на 1900-та в основата си дървото достигнало широчина колкото два човешки обхвата. Устни разкази казват още, че на дървото имало табела с надпис: “Дървото да не се бута”.

“В спомените си Киро Тулешков е записал, че през 1862 г. неговият баща бил повикан да поправи покрива на джамията. Киро бил с него и попитал за дървото, за което бил чувал от баба си. Турчин, който бил наблизо и подочул разговора, му разказал, че дървото било до джамията и имало три клона. Турците всяка година ги отсичали. Но всяка година дървото отново се раззеленявало. Като не могли да се преборят с него, те го изкоренили и на мястото направили варница, за да изгори всички останали в пръстта корени”, обяснява Живка Радева, събрала част от легендите в книга.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ШИШМАНОВОТО ДЪРВО

Тя е може би най-известното предание за Търново. Разказва за пролетта, в която турците упорито приближавали границите на България. Иван Шишман бил разтревожен и не знаел как да спре настъплението на Баязид. Един ден, както се разхождал из Царевец, той спрял до група воини, които се заклевали, че няма да дадат крепостта в ръцете на турците. Царят поговорил с тях, разтушил мъката си и когато си тръгвал, го осенила внезапна мисъл. Шишман издърпал една главня от огъня и я забил в земята. Думите му били: “Когато от тази главня израсне дърво, България и българският род ще бъдат свободни”.

Търновското царство паднало. Минавали години и векове, но дървото стояло черно и голо. Но българите дочакали чудото. Между камъните, до църквата “Св. Петка”, където царят забил главнята, се показало нежно стръкче. То започнало да расте и да крепне и постепенно се превърнало в мощен дъб. Колкото повече растяло дървото, толкова по-силна ставала надеждата на българите, че краят на робството идва.

“Боговете на морето и земята Посейдон и Атина също са посадили дърво, за да ознаменуват така сключения между тях мир. Те сложили маслинова клонка. И до днес на това място има дърво, което стои до храма на боговете – Ерехтенона.

А ние сме забравили, че на Царевец има свещено дърво. Това, разбира се, е легенда, но е легенда и дървото на Посейдон и Атина, а гърците тачат тази история”, с тъга разказва арх. Теофил Теофилов.

Една от неговите несбъднати мечти още от времето, когато е бил и кмет, и главен архитект на Велико Търново, е това непосадено дърво. Според архитекта не е кощунство, ако тачим дъб, който самите ние сме посадили някъде на Царевец.

“Чувал съм тази история и свързана с Евтимий Търновски. В нея също има логика, защото пожарите на Царевец са именно по негово време. А според историческите справки тогава Шишман го е нямало на Царевец, защото вече се е криел”, казва още архитектът.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЦАР ИВАН ШИШМАН

Това е историята за бягството на царя. Но историята е украсена, а царят – героизиран. Неговото бягство се свързва не със страха му, а с това, че сърцето му не знаело къде да го прати – бил нужен и в столицата, и навсякъде из страната, където войниците защитавали нейната територия.

Като не знаел какво да стори, царят реши да се посъветва с Патриарх Евтимий. Казал му, че заминава на бойното поле, а него оставя да пази Царевец и столицата.

На половината път обаче го пресрещнали турци. Царят решил, че ако влезе в сражение, ще го хванат жив и ще умре безславно, затова се скрил в една дълбока пещера. След него веднага паяци започнали да плетат паяжина и успели да го скрият от очите на турците. Те спрели под пещерата, но като видели старата паяжина, отминали.

Тръгнал по пътя си царят и стигнал до сеячи. Попитал ги какво сеят и като разбрал, че са дини, им казал: “Днес да сеете, утре да берете”. Предупредил ги, ако някой пита за него, те да отговарят, че минал покрай тях, когато сеяли дините. Така и станало. Сеячите заблудили турците.

През това време Шишман стигнал до границата на царството си. Там редиците на воините оредявали все повече и повече. С оцелелите царят се скрил в една пещера и горко заплакал. От сълзите му бликнали 7 студени извора.

Но от тогава минали много години. Царството се освободило, а сълзите на царя пресъхнали.

ЛЕГЕНДАТА ЗА БОГАТСТВОТО НА ШИШМАН

Тя разказва за това, че царят скрил голяма част от своето богатство до една голяма круша някъде в Софийското поле. Златото му било натоварено на 12 катъра, там била и златната царска колесница. Когато заровили съкровището, войните му пробили планината и пуснали през нея да минава Искър. Водата заляла дупката със съкровището.

А се разказва също, че царското злато е в Черното езеро близо до Самоков. Там живеели самодиви, за да бранят съкровището. Никой не смеел да мине наблизо, защото преданието носело, че воден бик завлича всичко живо в мътните води.

ИСТИНАТА ЗА ИВАН ШИШМАН

“Все още търсят гроба му в Софийско, Самоковско, Врачанско. При падането на Търново той е бил в Никополската крепост. Има намерени бележки, с които той е събирал болярите за отпор и е търсил помощ от западни владетели”, обяснява проф. Андреев. Една от неговите книги е за “Цар Иван Асен IV”. Неговият живот е преплетен с легендите за Иван Шишман. Асен IV загива в битка с турците при София и е погребан в “Св. 40 мъченици”.

“Когато народът реди песен за някого, значи той е много заслужил. В Странджа, Родопите, Стара планина и Средна гора има Шишманови крепости. Навсякъде стърчат руини на стари градища, които народът ни нарича Шишманови. Хората ги свързват с последните битки на Шишман по онези “, разказва професорът. После казва, че няма как да вярваме в това, защото излиза, че Шишман е бил сторък. “Но все пак защо точно той е героят? Вероятно това са крепостите, които са се опрели на турците и така народът свързва защитата на България с името на Шишман”, разсъждава историкът.

Освен предания, песни и стихове, освен крепости, на името на последния български цар има и много пещери по Искър. 7 години той се е крил там преди да бъде посечен. При Самоковско пък има едно село, където са царевите кладенци. Защото хората разправят, че от седемте му рани бликнали 7 извора.

“Няма цар в нашата история, чието име да е свързано с толкова песни и легенди. Фолклористите ни досега се измъкваха с това, че става дума за робството и трябва тези трагични времена да бъдат опоетизирани. Шишман е невзрачният ни цар, той е полуевреин на всичко отгоре и изведнъж народът ни го издига на пиедестал. Но ако е правилна логиката на фолклористите, защо няма за Иван Срацимир. Той е всъщност истинският последен цар”, описва ситуацията около последните ни царе проф. Андреев. И казва, че най-вероятно в края на 14 в. България е загинала със слава и част от тая слава още тогава народът ни с право е записал на името на Иван Шишман.

СМЪРТТА НА ЦАРЯ

Всъщност царят, на когото народът ни е отредил най-героичната кончина, умира, посечен от ръцете на Баязид през 1395 г.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА, 2009 г.

ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА:

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

  1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
  2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
  3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
  4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
  5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
  6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *