Водещи новиниСъдби

Възстановяване на местния електротранспорт е мечтата на бивша шофьорка на тролейбус от старата столица

Гинка Иванова притежава всички категории за управление на моторни превозни средства

 

ЕКСЦЕНТРИЧНАТА, УПОРИТА И ДУХОВИТА ТЪРНОВКА ГИНКА ИВАНОВА С НОСТАЛГИЯ СЕ РАЗХОЖДА ПО УЛИЦИТЕ НА СТАРАТА СТОЛИЦА,

Възстановяване на местния електротранспорт е мечтата на бивша шофьорка на тролейбус от старата столица
Гинка зад волана на тролея

спомняйки си времената, в които тролейбусният превоз е бил предпочитаният обществен транспорт в болярския град. В продължение на 10 години била зад волана на машината и возила стотици пътници на ден. За нея този период бил най-щастливият в живота й и наситен с прекрасни емоции. 66-годишната жена мечтае електротранспортът във Велико Търново да бъде възстановен. По думите й ползите от него са много, но безспорно ще даде отражение върху екологията.

За себе си Гинка казва, че е отгледана с миризмата на бензин. Първото превозно средство, на което натиснала педала, било… трактор. Тогава била едва на 10 години.

„Като дете мечтаех да карам автобус и да возя хора. Баща ми беше тракторист, а майка ми е учила в Бяла Слатина, за да му стане прикачник. Веднъж, докато прибирахме реколтата от царевица, баща ми ми даде да подкарам трактора. После завърших СУ „Бачо Киро“ в Павликени в паралелка за шофьор. Една година учихме устройство на автомобила, после правилник, практика и кормуване. Още в 11-и клас се държеше изпит за свидетелство за управление на моторно превозно средство, а след дипломиране направо излизахме с придобита категория С“, сподели тя.

Като завършила училище, се омъжила същата година и родила две деца едно след друго.

През 1984 г. започнала в строителния бранш и така придобила опит в бояджийството, лепенето на тапети и т.н. После станала шивачка. На нейна колежка мъжът й бил тролейбусен шофьор и Гинка се амбицирала да застане зад волана на същото превозно средство. Отишла при директора на ДАП – покойния Илия Гайдаров, и впрегнала усилия да го убеди, че е подходяща за позицията.

Възстановяване на местния електротранспорт е мечтата на бивша шофьорка на тролейбус от старата столица„Той твърдо беше решил повече да не наема жени за шофьорки на тролейбус, защото се налага да отсъстват от работа заради евентуална бременност и гледане на деца. Аз обаче му обясних, че вече съм минала този път и децата ми са достатъчно големи. Уверих го, че не планирам да имам трето дете, и той ме прати на курс в Плевен. От 40 души там бях единствената жена. Взех листовките без грешка, кормуването също издържах безупречно. Февруари се върнах и така през 1991 г. започнах да карам тролейбус във Велико Търново“, разказва Гинка.

Тя твърди, че веднага свикнала с работата и се вълнувала сякаш е срещнала първата си любов. Обясни, че тролеят е различен от автомобила и си има редица тънкости при шофиране. Уточни, че машината на ток разполага с два педала – за ход и за спирачка, както и превключвател за заден ход, но няма скорости. Ускорението идва от педала за ход, така че колкото повече се настъпва, толкова по-бързо се движи.

Машината, с която работила Гинка, била руска и с номер 234.

Постарала се да декорира подобаващо кабината и да създава приятни емоции в пътуващите. Сложила тюлено перденце в горната част на предния прозорец, ваза със свежи цветя, червена булана и ред други украшения.

Самата тя винаги сядала зад волана с елегантни дрехи, с прическа и грим. Това правило голямо впечатление на хората и затова се случвало да я причакват на спирките, за да й поднасят букети.

„Работихме на две смени. Първата започваше в 5:20 ч. Отивахме час по-рано, за да си подготвим машината, да ни проверят за алкохол в кръвта, да вземем пътния лист и потегляхме. Така до обяд. Втората смяна стартираше малко след 13:00 ч. и приключваше в 22:00 ч. Стотици пътници се качваха, защото по онова време работиха много заводи“, спомня си Гинка.

Ежедневният контакт с хората често прераствал в приятелства.

Възстановяване на местния електротранспорт е мечтата на бивша шофьорка на тролейбус от старата столица
Гинка Иванова

Така се стигало и до комични моменти. Като например случай, в който редовен пътник се качва сутринта от необичайна за него спирка. Тя веднага се сетила, че той не е прекарал нощта вкъщи, и го питала: “Ти откъде идваш? Защо не си бил у вас?“.

„Всички много се радваха, като ме видеха. Веднъж на ул. „Полтава“ през август месец една жена от заведение, облечена в престилка, започна да маха да спра. Подаде ми ледено безалкохолно, за да се разхладя“, сподели тя.

Ексцентричната търновка зарадвала пътниците с плакат с автограф от дует „Ритон“. Отишла на концерт по повод 20 години на сцената на Катя и Здравко в ДКС „Васил Левски“ на 23 октомври 1998 г. След края на музикалната програма влязла в гримьорната й помолила Здравко да побърза с разписването, защото на другия ден е първа смяна на работа.

През 2000 година Гинка се разделила с любимата си работа, а скоро след това тролейбусният превоз в старата столица е преустановен.

Трудовия си път тя продължила в чужбина.

Работила в Кипър, Гърция, Швейцария, Германия и Австрия. Била охрана в университет, служителка в ресторант на 5-звезден хотел, в химическо чистене и социален асистент на възрастни хора. Голямата й гордост е фактът, че притежава всички възможни категории за управление на моторни превозни средства и има право да кара всяко возило, което има двигател.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *