8. Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив

Легендата за неосъщественото посичане на Патриарх Евтимий е може би най-популярната от всички приказни истории за старата столица. За това как ръката на джелатина се вкаменила, пише в учебниците, защото го пише и самият Григорий Цамблак.

“Нали знаете кога помилват осъдения на смърт? В последния момент, разбира се. Значи ето я картината. Евтимий е осъден да бъде посечен. Джелатинът вдига брадвата и в този момент идва заповедта за помилването. Палачът вкаменява ръцете си и това народът ни го е превърнал в легенда. Вероятно това е истината, защото, ако не беше, Евтимий щеше да бъде посечен. Тогава дошла заповедта Евтимий да бъде заточен”, разказва проф. диф Йордан Андреев, преподавател по Средновековна история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” (2009 г. – бел. ред.).

Заточението на Евтимий също е опоетизирано със сцената на неговата раздяла с Търново и търновци.

ЛЕГЕНДАТА

Когато турците влезли в Търново, се оказали лице в лице с българския патриарх. Царството било унищожено, но Евтимий поддържал духа на болярите. Сюлейман Челеби се страхувал от неговата мощ и затова решил да го убие.

Един ден турците повели патриарха към Лобната скала на Царевец, за да му отсекат главата. Евтимий вървял гордо и тъгувал единствено за поругания си народ.

Когато дошъл моментът и джелатинът замахнал с меча над главата на отеца, ръката му се вкаменила. Самият той приел това като поличба и коленичил да се помоли на Бога, уверен, че българският народ има бъдеще.

Турците не оставили намира патриарха и не след дълго го изпратили на заточение. Трогателната раздяла на Евтимий с търновци е всеизвестна.

В една от версиите на легендата за него се споменава, че преди да дойде заповедта за неговото посичане, са били избити 110 знатни боляри. Челеби Сюлейман извикал по-знатните търновски люде в църквата “Св. Петър и Павел” уж за да се посъветва с тях, но ги избил всичките. Даже Цамблак пише как кръвта им обагрила стените на храма. Тогава Евтимий отишъл при войводата и му казал: “Аз трябваше да стана курбан, не тези”.

Хората дълго време наричали тази църква Кървавата църква, затова и не навсякъде, където тази легенда е писана и преразказвана, се споменава конкретното име на храма.

СИЛАТА НА ПАТРИАРХА

Според исляма най-висшият духовен владетел, без значение от неговата вяра, се считал за божи наместник. Затова и Патриарх Евтимий бил носител на този ореол, което накарало турците да бъдат благосклонни към него. Те обаче се и страхували от патриарха, защото българите възприели като чудо това, че той останал жив след падането на крепостта и бил опора на българите. Затова пребиваването му в столицата било за турците заплаха и те го пратили на заточение в Бачковския манастир. Там живял до смъртта си през 1402 г.

Четири легенди са запазили българите за мястото, където българският патриарх е бил погребан. Според това къде се съхранявали неговите мощи, преданията са наречени Търновско, Серско, Зографско и Пирдопско.

Търновската легенда разказва, че мощите на Евтимий се съхраняват в старопрестолния град. Преданието било разпространено от руските църковни и литературни кръгове. Монасите от Бачковския манастир пък разправяли, че те дълго са пазили жезъла и короната на отеца. После двете реликви били отнесени в Цариград от гръцки монаси. Преданието е категорично и в това, че гробът му дълго бил в притвора на манастирската църква, където до преди години постоянно горяло кандило.

Преди години монасите в Бачковския манастир открили плоча с оловен надпис: “Тук почива патриарх Евтимий”. Откритието обаче се оказало фалшификат… (информацията е към 2009 г. – бел. ред.).

ЕВТИМИЙ

Евтимий става патриарх през 1375 г. и веднага започва да работи за църквата и книгите ни. Автор е на житията за света Петка Търновска, на най-почитания български светец – Иван Рилски. Писал е и за света Филотея Търновска и за Иларион Мъгленски. Неговото име стои под похвалните слова за Константин и Елена и Иван Поливотски.

Създател е на литературна школа, оказала влияние върху развитието на българската, руската и сръбската литература. Учител е на Григорий Цамблак, Константин Костенечки и Киприян.

Сашка Александрова, 2009 г.

ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА:

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
7. Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт