Свят

Честваме Международния ден на културата и Световния ден на изкуството

Пактът се отнася както за мирно, така и за военно време.

Подписите си в Овалния кабинет на Белия ден полагат представители на държави от Северна и Южна Америка, членове на Панамериканския съюз.

Договорът влиза в сила на 26 август същата година.

В него се съдържа клауза, предвиждаща възможност за присъединяване на държавите, които не са имали свой представител на подписването, но желаят да се присъединят.

Основната идея, заложена в договора, е, че

защитата на културните обекти е по-важна от постигането на военни цели.

Николай Рьорих създава Знамето на мира – три алени кръга на бял фон.

Правят се паралели между знака, предложен от художника, който е силно повлиян от културата на Изтока, и Червения кръст.

Според договора обектите, над които има Знаме на мира – музеи, университети, паметници, ще бъдат смятани за защитени от военни атаки.

Това знаме е символ на целия свят, коментира Рьорих по повод инициативата за подписване и графичната си идея. “Не символ на една държава, а на целия цивилизован свят.”

От 1998 г. в чест на Пакта от Вашингтон се отбелязва Международният ден на културата. Инициативата е на Международната лига за защита на културата.

Първата страна, в която Международният ден на културата се чества на държавно ниво, е Литва. Годината е 2006-а.

На 17-ата Генерална асамблея на Международната асоциация за изкуство в Гуадалахара датата 15 април е утвърдена като Световен ден на изкуството.

Годината е 2012 г. Седем години по-късно – през 2019 г., 40-ата Генерална конференциа на ЮНЕСКО обявява 15 април за ден, в който се честват свободата на артистична изява, връзките между произведенията на изкуствата и общностите, окуражава се образованието по изкуства в училищата.

Датата не е избрана случайно –

на 15 април е роден Леонардо да Винчи (1452-1519).

Личността на италианския ренесансов художник е възприета за символ на свободата в изкуството, толерантността към идеите и културното разнообразие.

В същото време Да Винчи е обединяваща фигура – не е имало исторически период, в който той да не е бил смятан за един от най-великите творци на човечеството, а разнообразните му интереси и постижения в редица области го превръщат в универсален образец за търсещия дух, любопитството и изобретателността на свободната личност.

Снимка: АП/Aurelien Morissard

БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *