Водещи новиниОбщество

Изчезват спомените за „ледниците”, на които е кръстен Леденик

Преди векове, когато зимите били здрави, а дебел лед покривал Янтра, жителите на село Леденик намерили начин да го съхранят чак до лятото.

Изкопавали землянки, дълбоки метър и половина, изкарвали големи късове лед от реката, товарели го на каруци и го полагали в тях, като между отделните пластове слагали слама, за да се запази. И така, докато се напълни землянката. Част от леда продавали в близкото Търново, друга оставяли за себе си. Такива „ледници” имало много и покрай реката, и в селските дворове. Те пък, както и самият поминък, дали името на селото.

Така поне разказва най-популярната легенда за произхода му – всъщност единствената, която знаят неговите жителите. В книгата си „Леденик. Селище с героична история” Иван Павлов споменава още две хипотези. В древни времена във вековните гори, които заобикаляли селото, е имало много леденостудени извори – ледници. А другата е, че името на Леденик идва от водолюбивото растение „ледениче”, или „росно леденче”. Авторът в обясненията си спира дотук, но това народно название откриваме и в „Изворът на белоногата”.

В днешно време съвременните леденичани са чували историята за „ледниците”, но нищо повече.

За произхода на името няма издирени документи, няма запазени нито сведения, нито предания къде точно са се намирали тези хранилища за лед, нито в кои дворове ги е имало. Тези, които са знаели нещо повече, не са между живите. А и къщите покрай реката отдавна са ремонтирани или изградени наново. Така и следите за местонахождението на „ледниците” и спомените са заличени във времето.

Затова пък всеки ще ви насочи към кулата на Шемши бей, която се вижда добре от центъра на селото и е неговата най-голяма забележителност.

Строена е на скала, известна като „Мяла”, в средата на XVII век. В подножието й, от северозападната страна, има дълбока и голяма дупка – пещера, която също е известна като „ледницата”, пише краеведът Иван Павлов. В нея през зимата, още преди построяването на кулата, било складирано голямо количество лед, събиран от вира отдолу. Спелеолозите са убедени, че на територията на Леденик пещери няма, за нея не знаят изобщо къде се намира и самите леденичани. А може би това наистина си е било огромна дупка, която не представлява интерес за науката спелеология и поради тази причина теренът не е проучван. Или е още една легенда. Самата кула пък, интересна поради своята старинна архитектура, от дълго време е затворена за посетители.

Сегашното село Леденик е продължител на предишно селище под Високите камъни в местността Чуката.

При разкопки през 1973 г. там, на 1 км западно, е открита еднокорабна църква от XII век, разрушена от иманярски набези и от обработване на земята. В единия й край са разкрити скелети на две християнски погребения, извършени последователно в една гробна яма. Намерени са и парчета керамика от Второто българско царство, но различна от търновската и вероятно местно производство. Църквата се предполага, че е била в имението на дребен феодал отпреди възцаруването на Асеневци. А средновековното селище престанало да съществува заради природно бедствие. Земни пластове се свличат на юг към реката и селото се мести на друго място.

В землището на Леденик са открити общо 7 селища от различни епохи – праисторическо, тракийско, антично селище и средновековна крепост в м. Усоите. Покрай селото е минавал и стратегически римски път. Но от проучвания на авторитетни учени със сигурност може да се твърди, че Леденик е едно от 30-те селища в областта, което е съществувало по времето на Второто българско царство.

През робството първите сведения за селото са открити в турски регистър от 1430 г.

А в друг регистър от 1478 г. е отбелязано, че там има 47 семейства и две вдовици. Като се има предвид, че фамилиите били многолюдни, това означава, че и тогава Леденик е било едно от най-големите чисто български села в района.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *