Доц. Калина Иванова: „Има ренесанс в четенето на българска литература“

99 библиотеки от 44 града и 33 села участват в кампанията „Маратон на четенето“

Има ренесанс в четенето на българска литература. Това каза пред БТА доц. Калина Иванова – председател на Управителния съвет (УС) на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и директор на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.

По думите й в библиотеките произведенията на български автори се четат дори повече от чуждестранните творби. Според нея за това спомагат и срещите с родните писатели. Разговори, дискусии, представяния на книги и литературни четения са част и от настоящата кампания на ББИА „Маратон на четенето“. Участие в нея имат общо 99 библиотеки от 44 града и 33 села.

ДЕЦАТА И БИБЛИОТЕКИТЕ

Родителите трябва да намират време да четат на своите деца, било то за лека нощ или в друго свободно време, посочи доц. Калина Иванова.

Според нея е важно както родителите, така и преподавателите да водят малките читатели в библиотеките.

„Аз имам две внучета и знам от дъщеря си, че детските книжки не са с ниска цена, а пък на малчуганите бързо им омръзват. И ето тук е мястото на библиотеките. Защото те имат по-разнообразен фонд. Детските книжки винаги са по-нови, по-чисти, отколкото, да кажем, тези за възрастни.

По-често купуваме детски книжки, а и за самите родители е по-изгодно, разбира се, да използват библиотеките и често да сменят книжките и да предоставят нови приказки, нови четива за дечицата – за да могат те да се развиват интелектуално, пък и да придобият интерес към четенето и към знанието“, разказа доц. Иванова.

По думите ѝ напоследък книжките за деца са с „много интересна“ структура, като освен текст и илюстрация в тях има прозорчета и пъзели.

„Това предизвиква интереса към самата книжка у детето. Много са разнообразни, с чудесен дизайн“, разказа тя.

На въпроса какъв съвет би дала на родителите в избора на първо четиво за своите деца, тя посочи, че е добре книжките да бъдат по-интерактивни. „Децата преди всичко се заглеждат в илюстрациите, в цветните картинки, това ги привлича“, допълни доц. Иванова.

ФИНАНСОВАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Най-големият проблем за библиотеките е финансовата недостатъчност, като с него са свързани и останалите предизвикателства, пред които са изправени институтите. Сред тях са остарялата материална база, технологичното оборудване, което също не е много евтино и трябва да се подновява ежегодно, обезпечаване на дейности като тези, свързани със срещи със автори, посочи председателката на УС на ББИА.

„Тъй като финансирането в културната сфера е много недостатъчно, малко остава за издръжка на тези организации, за поддържане на материална база, за реализиране на дейности или пък да си помислим за някакви нови библиотечни услуги, които да представяме на обществото“, смята тя.

По думите ѝ проблем, който назрява през последните години, са немодернизираните библиотечни фондохранилища.

„Средства за капиталови разходи не се отпускат за библиотеките. Те могат текущо само да поддържат – да правят някакви малки ремонти в сградите. Няма къде да се кандидатства, не е имало такива програми досега. Надявам се в близко бъдеще да се помисли по тези въпроси. Чрез програми за интегрирано градско развитие, за развитие по региони може би ще има възможност за културните организации да кандидатстват, но не навсякъде“, отбеляза доц. Калина Иванова.

Липсва и пространство в библиотеките, каза тя и допълни, че сградите са мислени с едни перспективи, които на днешно време отдавна са остарели.

„Трябва да се помисли за нова материална база, както се работи на Запад – строят се нови библиотечни сгради, модерни, чрез които се привличат и млади хора с интересни места за отдих, за обучение, за самообучение и т.н. Това при нас липсва. Ние даваме за пример само една модерна регионална библиотека – в град Бургас. Разбира се, университетските библиотеки имат повече средства и напоследък получаваме информация за нови изградени библиотеки, модерен интериор, технологично оборудване на ниво и т.н. Нека да си пожелаем това да бъде и за обществените библиотеки“, каза доц. Калина Иванова.