Събарят се и последните оцелели търновски маази, 200-годишните сгради рухват заради безхаберие на съсобствениците

Нови ограждения заради рухнали стени на стари къщи се появиха на главната улица

Огромна дупка зейна в една от стените на стара къща на ул. „Стефан Стамболов“ 12.

Поддала е част от фасадата и за да не се стовари върху някого, са поставени ограждения, видя екип на „Борба“.

Сградата е една от едва 7 оцелели търновски маази, които са оформяли търговския облик на града и силуета на главната улица в Старо Търново.

В лошо състояние е и маазата на номер 18, която самотно стърчи до разрушения Стамболов хан. Тя съществува в плана на Търново още от 1907 г. и е устояла на голямото земетресение от 1913 г. Разгърнатата й строителна площ е 70 кв. м, на две нива е, изградена е от камък, а покривът й завършва с огромен триъгълен корниз. През 1984 г. за нея има архитектурен проект и заснемане от НИПК, колкото да се удостовери тогавашното й състояние и поне да се запази за поколенията като снимков материал.

Напът да се срути, е и друга къща, на ул. „Велчо Джамджията“ 19, до паметника на Никола Пиколо.

Там страничната стена, изградена от слепени пръти, се е огънала в средата и не е далеч времето, когато ще повлече цялата къща. По тротоара пред нея също не може да се минава, защото има ограждения. На практика от Централна спирка до Административния съд се виждат само разруха и пана, скриващи руините. Къщите са напуснати преди повече от 10 години и явно предписанията към собствениците не са достатъчни. Ако не се вземат мерки, скоро няма какво да видят туристите в тази част на старата столица.

Някога най-популярните търговски сгради са били именно маазите.

Строителството им започва през първата половина на XVIII век, около 1840 г. Колко са били дюкяните и маазите, не може точно да се каже, но по стария кадастрален план от 1907 г. се вижда, че точно в тази част, около „Велчова завера“, е имало 30. Лека-полека поради безхаберие ще загубим и последните.

По запазен документ около 1840 г. търновските търговци се задължавали да градят маазите си от камък, да бъдат затваряни с железни кепенци, за да бъдат предпазвани от честите пожари, които избухвали в Търново, отразени и като исторически данни в архивите. И тези маази, които са запазени досега, действително са изградени изцяло от камък, с каменни сводове. Имали са специални метални обтегачи, метални врати и капаци, а в горната си част били украсени с т. нар. тухлени мазани корнизи. По тях може да се познае и днес кои сгради са маази – по запазените корнизи „вълчи зъб“. Покривите биват два вида – полуцилиндрични и триъгълни, и са били покривани с едноулучни керемиди.

Полубалконче – импория, или стълба отвеждали към горното ниво.

В наши дни няма запазени никакви метални елементи, а при малкото ремонти никой собственик не се е постарал да спазва предписания за автентичен вид. Подобни помещения – маази, за съжаление, няма запазени от тях, е имало и около хан „Хаджи Николи“. После те са адаптирани за жилищни нужди, което променя характера им.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката