КултураНовини

11. Тъжна царкиня, смъртта или слънцето дават името на Марно поле

Три легенди се преплитат в името на днешния парк „Марно поле“. Всяка легенда е хипотеза за името на местността, в която, според старите архиви, през 17 век са живели павликяни или богомили.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЦАРКИНЯ МАРА

Това е една красива и тъжна приказка за момиче, което спасява страната си точно когато синовете на Иван Александър – Шишман и Срацимир, са разделили и отслабили България като държава.

Тогава султан Мурад решил да украси харема си с дъщерята на Иван Александър и я поискал. Дал дума, че българите ще живеят в мир, ако красивата царкиня му пристане.

Вечерта, когато дошли султанските пратеници, целият град бил потънал в мрак. Нито в една къща не светела свещица, защото българите плачели за царкинята си. На другия ден те се стекли по скалистия път, който извеждал от главната западна врата на крепостта Царевец и стигал до обширната поляна на Орлов връх. Там пратениците на султана били разперили шатри в очакване на българката.

Хората обсипвали с цветя Мара, докато тя се прощавала с тях, с близките си и с родината си. Сред изпращачите бил и Патриарх Евтимий, който прекръстил царкинята и я заклел никога да не забравя, че е българка.

Българският народ не забравил Шишмановата сестра и на нея нарекъл мястото, където тя се простила с всички – Марино поле.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ВДОВИЦАТА МАРА

Според тази история вдовицата Мара, синът й Стоян и войводата Мирчо вдигнали въстание. Годината била 1700-та. Въстанието не успяло, войводите му загинали и в чест на вдовицата местността била наречена Марино поле.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ИЗБИТИТЕ БОЛЯРИ

Най-трагичното предание разказва, че след падането на Търново под турска власт османските завоеватели избили част от елита на града точно на това място. Затова полето се нарича Марно и името му идва от думите “мор” и “смърт”.

СЛЪНЧЕВОТО МЯСТО

“Произходът, формата и значението на името “Марнополе” няма нищо общо с името на Тамара – Мара, нито с по-късно построената църква “Св. Марина”, нито пък със смъртните наказания”, категоричен е проф. Марин Ковачев. Краеведът и преподавател във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е убеден, че името е възникнало заради слънчевото изложение и лятното жарене на лъчите на слънцето. “Името на най-красивия търновски пак е свързано смислово с народните ни термини за местности, силно огрявани от слънцето, като: припек, припечина, присой, присойка, присойна, присойница. В основата на местното име влиза корен, лежащ в думите: мара – “това, което усещаме понякога, когато сякаш ни наляга нещо като сън”, мора, мара, мараня – “лятно време, когато е много горещо и задушно, горещина, жежчина, зной, жара”. Марна вода е топла, хладка вода, обяснява професорът. Според него в името на парка е запазено едно рядко старинно славянско име и е правилно да наричаме местността “Марнополе”, а не “Марино поле”. Последното име е късно словообразование.

МАРНО ПОЛЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

В 17 век в местността Марно поле са живели богомили или павликяни. През 1635 г. те се присъединяват към римската църква. Полето тогава е било село, пише в “Пътувания из България” Константин Иречек. Селото било богато с вино, жито, добитък. Хората си имали своя църква – “Св. Троица”. Къщите наброявали 200, а жителите – около 860 души.

В един пътеводител за Велико Търново от 1907 г. се споменава, че Маринополската махала е отдалечена от града и се развива като негово предградие. То служело за лагер и за стрелбище на турската войска. В средата му имало турски гробища, оградени с дълбоки ровове. Тези гробища били наричани “Токачийски” на името на аянина Токачията. Управителят бил първият погребан там заедно със своето семейство.

Информация за Маринополе присъства и в пътеписа на Феликс Каниц “Дунавска България и Балкана”. Каниц описва посещението си в Маринопол и великолепната копринена предачница, мелницата и спиртната рафинерия.

“Копринената предачница беше наета и управлявана от предприемчиви италианци и швейцарци.” Всеки петък в Марно поле ставал пазар на дини, пъпеши, зеленчуци, птици и дърва.

Полето влиза в чертите на града постепенно и през 1885 г. там започват да се изграждат жилищни сгради. От 1925 до 1930 г. в района са построени около 500 къщи.

Съвременния си облик паркът започва да оформя в средата на 20 век.

През 1954 г. започва изграждането на парка. Той бил оформен на площ от около 20 декара и залесен с храсти и дървета.

През 1955 г. започва изграждането на Летния театър по проект на арх. Живко Драгомиров. Театърът е открит 6 години по-късно.

На 6 юли 1957 г. е открит бюст-паметник на ген. Гурко.

В края на 50-те години и началото на 60-те е построен шадраван. Проектът е на арх. Стефан Георгиев.

Днес на мястото на кокетния шадраван се простира водна каскада. За нея също съществува “легенда”. Специалистите и архитектите, които въобще не одобряват този монумент на социалистическото строителство, си спомнят, че дългогодишният главен архитект на стария Пловдив, като дошъл в Търново, останал поразен. Според него паркът бил обезобразен, а бетонът, с който половината от него била залята, можел да стигне за изграждането на цяла писта на летище.

Сашка Александрова, 2009 г.

ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА:

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

  1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
  2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
  3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
  4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
  5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
  6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
  7. Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт
  8. Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив
  9. Археолозите още търсят Патриаршеската библиотека
  10. Евреин предава ключа за непристъпната крепост Царевец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *