12. Една монета пази спомена за търновската монетарница
След 1257 г. чак до 1395 г. Търново е основната монетарница на България. Археолозите обаче до този момент (към 2009 г., бел. ред.) не са открили нито едно категорично веществено доказателство за местонахождението на монетарницата в българската столица. Освен една монета от времето на Иван Александър.
На лицевата страна на парата е царят с любимия си син и престолонаследник Михаил Асен от брака му с влашката принцеса Теодора. На обратната страна са изобразени три цилиндрични кули със зъбери и засводен вход. На тази страна на монетата присъства и топонимът Търново.
Монетата има два варианта. В първия си вариант тя е 22-24 мм и с тегло 1,30 г, а във втория – 19 мм и 1,70 г. Намерените по време на археологически разкопки монети с тези изображения са не повече от 90.
Монетата обаче не носи информация за мястото, на което в столицата са се секли парите. Според легендата българската монетарница се е намирала на Трапезица.
КАТО В ПРИКАЗКАТА ЗА АЛИ БАБА И 40-ТЕ РАЗБОЙНИЦИ
Тарапаната (фабрика за сечене на медни пари) е била на хълма Трапезица до южния вход откъм “Царева стъпка”, където и до днес личи следа от крака на цар, стъпил върху скалата, когато тя била още мека като восък.
Според легендата сградата била голяма и каменна, а под нея имало подземие, където се съхранявало държавното богатство. До подземието водела тясна каменна стълба, която свършвала досами желязна врата. На решетките висели три катинара и всеки от тях бил огромен колкото конска торба. Пред вратата с кръстосани бойни брадви стояли стражите. Тежката порта се отваряла само пред царя и пред пазителя на царското съкровище.
Когато Иван Шишман трябвало да напусне столицата, за да защитава царството си от неверниците, той слязъл в подземието и проклел богатството си. Клетвата на царя обричала всеки, който дръзне да се докосне до съкровището, да остане до края на живота си затворен в тъмницата.
Столицата паднала, турците грабели градовете и къщите и естествено стигнали до монетарницата и подземието.
Като видели царското съкровище, онемели и започнали да пълнят джобовете и фесовете си с пари. Но когато поискали да излязат, се озовали в капана на желязната врата. Един от тях се досетил и предложил да върнат парите. И както било според царските думи, когато всички опразнили джобовете си, вратата се отворила.
Един обаче решил да излъже проклятието и се върнал в подземието сам. Искал да си вземе само колкото за харчене, но вратата се затворила. Той върнал обратно парите, но вратата все не се отваряла. Отвън взели да се шегуват с него и някой му подвикнал да си събуе и цървулите. Човекът така и направил. На пода се търкулнала монета, а вратата се отворила.
След някое време турците заринали подземието и царското съкровище останало под земята.
СЕЧЕНЕТО НА МОНЕТИ Е ТЕЖЪК ПРОЦЕС
“Сеченето на монети е изключително трудоемък процес. В него най-вероятно са били ангажирани стотици хора. Предполагам, че всяка част от производството на пари се е извършвала на различни места в града и едва ли е била съсредоточено в една сграда”, коментира доц. Константин Дочев, преподавател във ВТУ и автор на книгата “Монети и парично обръщение в Търново XII – XIV век”.
Когато преди години Въло Вълов и Йордан Алексиев разкрили Балдуиновата кула и една голяма църква пред нея, намерили и дебел пласт поти. Това са глинени купички, в които се е топял металът. Около потите двамата археолози събрали и много изкорубени медни пластинки. В такава форма са били някога монетите.
Пластинките обаче не били отпечатани. Според специалистите това са или неодобрени монетни заготовки от 13 век или отпадъци, донесени от друга част на Царевец.
“Аз мисля, че е вероятно една част от процеса на монетосеченето да се е извършвал на хълма, но основният процес е вървял на силно охранявано място”, казва доц. Дочев.
ПАРИТЕ ПРЕДИ ВЕКОВЕ
Древните гърци и лидийци откриват монетата. Финикийците само разпространяват парите, въпреки битуващия израз за финикийските знаци.
Монетата някога е служила за разменно средство и средство за остойностяване. Талантът е бил равен на 60 кг например, затова и днес думата “талант” означава нещо много ценно.
Първоначално се секат медни монети по определен курс към византийската златна перпера.
Константин Асен през 1257 г. започва сеченето на медни монети.
“Колкото е по-богата държавата, толкова по-тежка е златната или медната монета. И тогава всичко е зависело от приходната част на бюджета, както е и сега. Всъщност всички процеси и явления действат сега така, както са се установили в древността с появата на парите”, обяснява Константин Дочев.
В паричното книжно обръщение инфлацията се изразява в това че голяма парична маса запушва каналите на паричното обръщение.
На книжния кюпюр колкото е по-голяма числовата стойност на банкнотата, толкова по-ниска стойност има тя.
При монетите – колкото е по-лека монетата, толкова по-малка е стойността й.
При Иван Александър наред с монетите на българските царе продължават да се употребяват и византийски.
Но в средата на 14 в. Византия вече няма ресурса да сече толкова много монети, а има нужда от пари. Тогава има центрове, занаяти, производство, развито градско население, което е само консуматор и производител, те продават и търгуват с пари.
“През 1332 г. в Търново започват да се секат монети, които стават международни парични единици. Били са с лика на Иван Александър и Михаил Асен.
Били са тежки – 1,60 – 1,70 г. Девалвацията, породена от политически размирици и икономическа стагнация, води до криза и теглото на българската монета започва да пада. При Иван Шишман парите ни са били едва по 0,50 г”, разказва движението на парите историкът. Царството ни тогава е било вече малко и с огромни задължения към османската държава.
През втората половина на XIII и началото на XIV дори и най-бедните са ползвали парите. Когато идва кризата, българите започнали да режат и да цепят монетите на парченца. Това обаче води до инфлация.
“За съжаление не сме открили и инструментите, с които майсторите на времето са гравирали върху монетите”, признава доц. Дочев. Има обаче отпечатъци от ръцете на гравьорите, които показват, че хората, занимавали се с тази дейност за били много на брой.
Когато българите правили монети, те винаги гравирали от едната страна владетеля и някой от неговото семейство, а от другата страна – покровителя на семейството.
Сашка Александрова, 2009 г.
Снимката е илюстративна
ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА:
ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе
- Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
- Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
- Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
- Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
- Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
- Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
- Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт
- Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив
- Археолозите още търсят Патриаршеската библиотека
- Евреин предава ключа за непристъпната крепост Царевец
- Тъжна царкиня, смъртта или слънцето дават името на Марно поле
