Принцесите в муселин, или как в региона са развивали балета

На 29 април в България и по света се чества Международният ден на балета. Инициативата е на Международния театрален институт

Решението да бъде учреден специален ден на красивото изкуство е взето в София през 1982 г. на състоялата се у нас сесия на ЮНЕСКО. За Международен ден на балета е определена рождената дата на френския балетмайстор Жан-Жорж Новер, който остава в историята като най-големия реформатор в класическия танц и се смята за баща на балета в днешния му вид.

Още в първите десетилетия след Освобождението местният танцов фолклор започнал да привлича българските хореографи с неизчерпаемото си ритмично и пластично богатство.

В създадените самодейни трупи към гимназиите, спортните клубове и организациите на дружество “Юнак” учителите по гимнастика започнали да поставят спектакли по народни танци. По същество те представлявали началните прояви на балетното изкуство в България.

Населението на Велико Търново и региона не останало безразлично към това ново за страната красиво начинание, което добивало все по-голяма популярност през 20-те, 30-те и 40-те г. на миналия век. Така например през 1928 г. жителите на Горна Оряховица останали очаровани от балетния номер „Овчарче”, представен от местни ученици. Значимото за града събитие намерило отражение дори в централния печат.

На 8 ноември 1933 година театърът за деца и юноши при търновското читалище “Надежда” открило сезона си с пиесата приказка “Шивачът принц”. Специалните костюми, стилните декори, приятната музика и най-вече балетните изпълнения грабнали сърцата на старостоличани.

“Инициативата намира добри отзиви у гражданството и обещава да се закрепи за дълго време”, четем в един от ноемврийските броеве на общински вестник “Велико Търново” от 1933 година. Пак от него узнаваме, че посещението на спектакъла би могло да бъде по-масово, тъй като родителите и учителите трябвало да гледат на театъра и балета не само като на средство за забавление, но и като на “второ училище за техните възпитаници”. И през следващите години театърът за деца и юноши продължил да вълнува великотърновци с редица постановки, в които балетът заемал достойно място.

През 1935 г. старостоличани останали очаровани от детската оперета “Двете пролетни царици”.

Тя ги впечатлила не само със своя замисъл, морал и човещина, но и с “най-нежните парфюми на музикалното творчество, изпъстрено с чудни, леки и повишаващи тонуса балети”. А грациозните балеринки от първоначално училище “Йосиф І”, сред които се откроявала най-малката – Ружка Гроздева, бързо се превърнали в истински звезди за съгражданите си. Дори някои смятали, че грациозното момиченце може да достигне славата на търновската певица и актриса Дорита Бонева, покорила редица европейски сцени.

С не по-малко удоволствие през 1937 г. старостоличани гледали и оперетката “Жужу”. В тази постановка великолепните балетни изпълнения на учениците от двете местни прогимназии удовлетворили и най-капризните вкусове. По желание на публиката в салона на читалище “Надежда” се играли още 4-5 допълнителни представления.

С изключителен авторитет в старата столица се ползвал и балетният кръжок при девическата гимназия “Митрополит Климент”.

Той изнасял запомнящи се спектакли, особено по време на годишните актове (тържествата по случай края на учебната година).

Местната любителска театрална трупа също се заразила от великата магия на балета. През 1936 г. тя представила комедията “Тримата стари грешници”. По този повод в местната преса четем: “Балетът след усърдното му подготвяне от г. Борис Томов бе добър. В него изпъкнаха госпожиците сестри Кръстеви. Салонът беше препълнен. Тая премиера бе събрала духовния елит на нашия град. Зрителите си разотидоха предоволни”.

Гостуването на Кооперативния народен театър през 1936 г. се превърнало в истински празник.

Под вещата режисура на Георги Костов специално подбран артистичен и балетен състав представил “Изворът на Белоногата” и “Чуждото дете”. Спектаклите засилили убеждението на търновските интелектуалци, че посещението на столични състави е необходимо, тъй като обогатява културния живот в града и запознава жителите с постиженията на професионалния балет.

Малко известен е фактът, че в периода между двете световни войни голяма част от нашите земляци – градинари в Румъния, дарявали значителни средства на балета на Букурещката българска колония, прославила през миналия век родния ни дух и култура далеч зад пределите на Европа.

В миналото обаче предшествениците ни не възприемали еднозначно балета.

Докато през 30-те и 40-те г. на ХХ в. за някои той бил красиво и достойно изкуство, макар и популяризирано във Велико Търново и региона главно от любители, за други той си останал “единствено разсадник на разврат и подбудител на похотта, който разваля добрите нрави”. Така например в “Горнооряховски общински вестник” от ноември 1941 г. четем: “Желание да се отиде на театър се пораждаше само когато в града ни дойде някоя чужда трупа и особено ако тя представя известна оперета или лек фарс, в който не може да няма полуголи балерини или нещо друго подобно”.

Въпреки упоритата съпротива на някои от нашите предшественици балетната сцена продължавала да привлича населението с магията на танца. И с красотата и грацията на “принцесите” в муселин – балерините.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

*Първият български балет “Змей и Яна” от Хр. Манолов бил поставен в Софийската народна опера през 1937 година. Неговият създател А. Петров успешно използвал националния танцов фолклор, като обновил изразните му възможности на класическа основа. На премиерата присъствали и младежи от Велико Търново, следващи в столицата. Те поднесли цветя на изпълнителите и получили от тях автографи върху… салфетки от лен. Този факт съвсем не бил резултат от желание за ексцентричност. За да се издържат, бъдещите юристи и лекари работели като сервитьори в реномиран столичен ресторант, откъдето взели салфетките. Вечерното им облекло пък било от… реквизита на Народния театър.

Тодорка НЕДЕВА