КултураНовини

13. За камбаната на Иван Асен II и за кладенеца с царските съкровища

На най-високото място на Царевец някога имало красива камбанария. Камбаната, която огласяла царския град и околността, била изработена от прочут майстор. Самият Иван Асен II я поръчал и тя звъняла с меден глас за добро и за лошо.

По-късно, когато турците завзели Търново, нарекли това място Чантепе (Камбанен връх), направили на джамии красивите църкви, а камбанарията изгорили. Когато догорели и последните дъбови греди, тежката медна камбана рухнала на земята и потънала. Турският паша искал да заличи всеки спомен за нея и затова заповядал да я изкопаят и да направят от нея секири. Започнали турците да копаят, но колкото по-дълбоко стигали те, толкова повече потъвала камбаната. Не могли да я извадят и се отказали, а скоро забравили за нея. Но българите никога не забравили, че камбаната е някъде там и когато дойде време, ще се обади. Затова зачакали.

Легендата разказва още, че през 1878 г., когато избухнало Априлското въстание, всяка нощ изпод земята на Царевец ехтяла камбана. Звънът й бил ту бодър, ту тъжен. Но когато година по-късно войските на Гурко влезли в Търново, камбаната възвестила техния победоносен ход с тържествен звън.

ПАТРИАРШИЯТА ДНЕС Е НА НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО НА ЦАРЕВЕЦ

“Мисля, че има нещо в тази легенда. Макар че никой не я е търсил, някак си съм убеден, че тя е звъняла”, казва ст. н. с. Йордан Алексиев от Археологическия институт с музей към БАН. В Брашовския миней тази камбана я има нарисувана.

Първите разкопки на Царевец е правил Жорж Сьор през 1900 г. Но данни за намерена камбана няма. Шест години по-късно Моско Москов открива кладенец кула. Тогава кладенецът бил почистен и от него бликнала вода, която според историите, предавани от уста на уста, е утолявала жаждата на войниците.

“Ние сме хора на точната наука и почти не сме обръщали внимание на легендите”, казва днес археологът Петър Славчев, дълги години работил на Царевец заедно с Въло Вълов.

Петър Славчев обаче не крие сантиментите си към легендите. Признава, че е чувал и за камбаната, и за кладенеца, и също така признава, че е склонен да приеме част от историите за истина.

“Кладенецът се намира на няколко метра от Патриаршията. Дълбок е 150 м и според преданието стига чак до реката. Пак според легендата в него са всички богатства на българските царе и всичкото злато”, казва Йордан Алексиев. Преди години започнала акция по неговото почистване, но амбициозните мъже стигнали само до 9 метра дълбочина. Кладенецът има диаметър 70 на 90 см и е много трудно да се влезе в него. Според Йордан Алексиев вътре може да слезе само един човек, и то със специално оборудване. Може би заради това и иманярите не са успели да стигнат до водата в кладенеца и евентуално до скритите там съкровища.

Сашка Александрова, 2009 г.

Снимката е илюстративна

ДОСЕГА В ПОРЕДИЦАТА:

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

  1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
  2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
  3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
  4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
  5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
  6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
  7. Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт
  8. Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив
  9. Археолозите още търсят Патриаршеската библиотека
  10. Евреин предава ключа за непристъпната крепост Царевец
  11. Тъжна царкиня, смъртта или слънцето дават името на Марно поле
  12. Една монета пази спомена за търновската монетарница

One thought on “13. За камбаната на Иван Асен II и за кладенеца с царските съкровища

  • „че през 1878 г., когато избухнало Априлското въстание“???!!!! Дезинформация, печатна грешка,или невежество?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *