Новини

14. В легендарните земи на болярина Трошан се случило чудо като Евтимиевото

Боляринът Трошан получил местността между селата Присово, Малък чифлик и шосето за Габрово лично от българския цар. “Докато България ражда такива синове като тебе, Трошане, ние няма да се посрамим на бойното поле. За благодарност ти давам местността южно от Търновград завинаги”, били думите на българския владетел.

Трошан бил едър и снажен мъж. Вървял веднага след царя, когато войската се завръщала от победните си битки над гърците. Бил смел и предан и затова царят го направил началник на воините.

Когато се възцарил мир в царството, Трошан получил

като награда за вярната си служба местността, която отстояла южно от Търново.

Имението било голямо, част от него била покрита с гори, където се криел дивечът, другата била прекрасен чернозем, който раждал в изобилие плодове и жито. В имението имало поточета, богати с риба. Трошан вдигнал къщи в имението си и заживял там спокоен и щастлив. Когато се наложело да защитава родината си, влизал в бой. Родът му се прославил.

Царят често ходел на лов в Трошановото имение. Боляринът го посрещал и изпращал с почести.

Но настанали тежки времена, когато турските орди нахлули в българските земи. Трошан излязъл срещу тях със синовете и зетьовете си, но всички загинали. Трошановият род изчезнал. Имението му се превърнало в пепелища, но името на Трошан останало да се помни и чак до днес местността се знае като Трошана, или Трошан баир.

Името на Трошан се среща само на едно място в един исторически документ. В добавките на Бориловия синодик от XIII – XVI век боляринът е споменат с болярите, които се отличили в борбата срещу турците.

Малкият сгушен манастир “Св. Марко” в Трошанските земи

вероятно е попаднал последен под ударите на турците, когато те завладели българската столица. Когато турските разбойници го открили, го ограбили и запалили. Задигнали всичко, което им се сторило ценно, и избили монасите. Останал жив само старият игумен Марко.

Турците го мъчили дълго, за да го накарат да признае къде се намират манастирските богатства. Отецът не проронил нито дума и в безсилието си грабителите решили да го посекат.

Този, който вдигнал ръка над главата на монаха обаче, останал така вкаменен.

Сякаш гръм го ударил и го повалил мъртъв на земята.

Уплашили се турците и веднага хукнали да бягат. Забравили за стареца, изхвърлили всичко заграбено и се пръснали по всички посоки. Когато всичко утихнало и въглените в опожарения манастир догорели, Марко тръгнал към близкото село Присово. Хората там го срещнали като същински светец. В негова чест нарекли местността около манастира Стогомарка (на свети Марко).

“Манастирът действително е съществувал. Неговите основи се виждат и днес”, обяснява ст. н. с. Йордан Алексиев от търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН. Манастирът сега се намира на територията на Военния завод “Ивайло”. Преди време търновските археолози стигнали до споразумение с ръководството да започнат разкопки в основите. Но не тръгнали разкопки.

Манастирът е споменат веднъж в книгата на учителя по история Никола Станев. Книгата му се нарича “История на търновската подбалканска котловина” и в нея са описани селата в долината. Сред тях е упоменат и манастирът “Св. Марко”.

За името на манастира продължават да битуват две мнения. Едното е свързано съвсем естествено с монаха Марко, когото легенда прави равен дори на патриарх Евтимий, когото турците също не успяват да посекат, защото ръката на джелатина се вкаменила във въздуха.

Втората версия е, че манастирът носи името на светеца Марко. Култът към него обаче в България не е толкова популярен, колкото е в Западна Европа.

Сашка Александрова, 2009 г.

Край на поредицата

ВЪВЕДЕНИЕ: По стъпките на легендите за Търново и търновските царе

  1. Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици”
  2. Смъртта на търновски девойки е белязала името на Момина крепост
  3. Светецът, който спасява българите, има своя църква в Търново
  4. Дори историците признават, че в смъртта на цар Калоян има мистика
  5. Романтика и жестокост в историята за смъртта на Балдуин Фландерски
  6. Светицата Петка, в която Иван Александър се заклел…
  7. Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героичната смърт
  8. Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив
  9. Археолозите още търсят Патриаршеската библиотека
  10. Евреин предава ключа за непристъпната крепост Царевец
  11. Тъжна царкиня, смъртта или слънцето дават името на Марно поле
  12. Една монета пази спомена за търновската монетарница
  13. За камбаната на Иван Асен II и за кладенеца с царските съкровища

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *