Чайната, основана от търновката Мая Донева, гостува на старата столица за 10-годишнината си

Социалната Чайна, променила стотици съдби и призвана да помага на млади хора без родителска грижа след излизането им от институциите, навърши 10 години. По повод юбилея, тя гостува във Велико Търново с пътуваща изложба на чайници и неформална среща в ТАМ, на която се чуха вълнуващи истории за началото, за трудностите и защо от социално предприятие отдавна се е превърнала в кауза да доброволци и ментори.

А десетките чайници, от различни стилове, са събирани през последните две години от Чайната и нейни приятели по света. Част са от Люксембург, Белгия и Холандия, купувани от битаци. Има от Саудитска Арабия, Япония, България. „Искахме, разказвайки тези истории, да покажем разнообразието на хората, с които сме се срещали. И да илюстрираме малко смешната метафора, че всеки от нас има някакви пукнатини, които, ако има кой да обгрижи и попълни, това е много хубаво. Докато не намериш кой да ти помогне да лъснеш и блеснеш, ходиш леко оклюман и матиран. Има много спукани чайници, които правят чудесен чай, както и много блестящи, които за нищо не стават”, обърна се с усмивка към аудиторията Мая Донева. Тръгнала от Брюксел, през София и Велико Търново, изложбата ще продължи да пътува към Варна и Пловдив.

Чайната е основана във Варна от търновката Мая Донева, но вече има и клон в Пловдив, а се правят опити менторската програма да заработи и във Велико Търново.

Причината все още да не се случва, е че в града трябва да има назначен човек, който да се занимава само с това и да му стане професия. „Няколко пъти сме опитвали да намерим публично финансиране, но все напразно. Ако Община Велико Търново прояви интерес да направим съвместна дейност, с радост бихме партнирали, за да има Чайната структура и тук. Още когато започнахме идеята за партньорство на Чайната и ТАМ, концепцията беше, че менторската програма ще се случва в това чудесно пространство. Сега във Варна водим преговори за създаването на т. н. иновативна социална услуга, която да бъде финансирана от общинския бюджет. Надявам се в някакъв момент и тук да има такава политическа воля, за да се случат нещата”, коментира за в. „Борба” Мая Донева.

Всъщност и във Велико Търново, макар и плахо, Чайната работи под някаква форма, защото основателят на ТАМ Галин Попов е ментор на две момичета и им помага за социалната адаптация към реалния живот.

Тя дава първа работа и подкрепа на младежи без родители.

„Направихме я, защото за тях не се говори толкова много, колкото за децата. И по-малко хора са мотивирани да даряват, дори по коледни и великденски кампании. Това беше първата причина да създадем Чайната. А и политиката на България спрямо тези младежи, излизащи от социалните институции, като навършат пълнолетие, не е добра. Само нашата страна и Румъния от ЕС нямат т. н. продължаваща грижа. А да живееш в социален дом и без родители, носи много дефицити и не е най-добрият начин да растеш. По-трудно ти е в училище, да създадеш романтична връзка, да имаш приятели, да си намериш работа”, разказва Мая Донева.

Подтикът за създаването на Чайната е посещението й в оздравително училище край Варна, с „трудни деца” и вече закрито. Решила, че тя и група доброволци могат да направят нещо и това е именно Чайната, която дава по-различна среда и в която младите хора да идват и да се чувстват добре. За 10 години над 200 младежи са минали през нея, стажували са в ресторанта, изкарали са шофьорски курсове, участвали са в обучения в България и чужбина, в професионални курсове. Освен като ресторант, Чайната, която си има сграда във Варна, предоставена от Общината, е, както и ТАМ, място за споделяне и приятни разговори.

Великотърновската връзка на Социалната Чайна не се изчерпва само със създателката Мая Донева и партньорството с ТАМ.

Един от най-активните обучители и ментори, Огнян Гъдуларов е от София, но живее от 5 години във Велико Търново и скоро смята да се установи със съпругата си търновка за постоянно на село във Ветринци.

Той е с екипа от самото му начало и разказа на срещата своята вълнуваща история за мотивите, които са го накарали да прегърне идеята. „Едно от нещата, които за мен са най-смислени в Социалната Чайна и нейната гениалност, е че тя запълва огромната дупка, когато младежите излизат от домовете, а държавата се отказва от тях и им казва, един вид, да се оправят сами. Много от тях стават аутсайдери, други – престъпници. Чайната е единствената асоциация, която освен професионална подкрепа, осъществява и менторска програма и дава социални умения. И тя е елементът, който ме свърза с нея.

Вълнуващо беше да наблюдавам през годините как първият етаж на сградата се превърна в ресторант, вторият – в социално пространство за събития, третият – място за работа и накрая мазето стана кухня и функционира като кетъринг. И въпреки това, колко много трудности срещнахме. И как, в конкретната си работа, се сблъскахме със стряскащия факт, че момичета, още преди да излязат от институциите, вече са ангажирани от сводници. И колко е трудно да ги върнем към социално приемлива професионална дейност. Менторската програма е тази, която им доказва, че младежите от домовете имат силата, способностите и качествата да се реализират и да бъдат равноправни и равностойни със своите връстници, отгледани в семейства. И това е най-голямата ценност”, сподели Огнян Гъдуларов.

Разбира се, не всичко е вървяло гладко. Мая Донева припомни за съветите, които давали на полицаите как да разговарят с деца, откраднали пакет цигари и че няма защо да им поставят белезници като на закоравели престъпници.

И как от 5 момичета в едни от домовете 4 са били бременни, макар и ненавършили 15 години. И за разговорите с тях, защото е много лесно просто да ги заклеймиш, а доста по-трудно да им внушиш, че сексът не е разменната монета, която да използват. „Най-голямата работа, която вършим с младежите, е да ги научим да уважават себе си, да ценят своите граници и достойнство”, обобщи създателката на Чайната. По думите й, България няма навикът и интересът да проследи колко младежи са минали през домовете, живи ли са, работят ли и въобще какво се случва с тях.

Ана Райковска

Сн. авторката