Водещи новиниСъдби

От Бялковци до о. Тасос, самоукият иконописец Стефан Недялков твори в прослава на вярата

Балканско чедо, изкарвал си хляба с рисуване на о. Тасос, в германския град Нюрнберг и в Австрия, самоукият 80-годишен художник и иконописец Стефан Недялков кани на първата си във Велико Търново самостоятелна изложба.

Тя носи името „В прослава на вярата“ и ще бъде открита на 13 май, понеделник, от 18,30 ч. във фоайето на РБ „П. Р. Славейков“. В нея авторът представя 25 икони, два пейзажа, 1 натюрморт и картината „Мараня“ с Велико Търново, която е ходила на няколко изложби в София и Варна. И макар че тази изложба е във връзка и с предстоящата му кръгла годишнина, роден е на 27 септември 1944 г., Стефан Недялков не желае да я нарича юбилейна, защото не брои годините по житейския си път, а само им се радва. Пък и сам се хвали, че изглежда младолик, напълно в кондиция е и не се дава.

Творчеството му не е много популярно в старата столица и това е чудесна възможност културната общественост в града да се запознае с него. Затова пък стотици са благодарните му клиенти в града, в Испания, Англия, в Америка, които притежават негови картини и икони.

Стефан Недялков се гордее и с другите си хобита. Твърди, че е единственият в областта, който е минал на ски Стара планина, извършвайки прехода от нос Емине до Ком.

 

Стефан Недялков
Запален скиор и планинар, Стефан Недялков на връх Ком, 1974 г.

Луд е на тема ски, дори е кандидат-майстор на спорта и тъй като е роден в еленската махала Бялковци, до 7-и клас се придвижвал по този начин до училище. Освен това е запален гъбар. Носител е и на златен медал от конкурс с хор „Царевец“, в който пеел до началото на 80-те години на XX век. След това тръгнал по чужбина, чак до началото на този век. Занимавал се само с рисуване. Така и не завършил висше образование с изобразително изкуство, затова пък търкал последните скамейки във факултета в Търново, слушайки лекции и попивайки академични познания.

Много съвети и напътствия получил и от проф. Христо Цацинов, който ще открие изложбата и ще говори за творческия почерк на автора. „Все ме питат къде съм завършил, но моето си е природна дарба. Рисувам всичко, но понеже в последните години картини се търсят по-малко, преминах последните 10 години към икони. Майка ми беше силно набожна и започнах да иконописвам – за къща, за здраве, и така потръгна. С Дядо Божи бизнес не искам да правя, но като им кажа на клиентите колко струва иконата, все ми дават отгоре, защото са доволни. Най-дълго съм пребивавал в Гърция, а те са набожен народ и подхванах темата още от там. На о. Тасос съм правил две изложби, там и кучетата ме знаят, защото съм го обхождал целия. Много неща видях по техните манастири и се запалих по иконите“, разказва Стефан Недялков.

Стреми се да спазва православния канон, но все променя нещо от себе си, най-вече в облеклото, във фона.

Стефан Недялков
В таверна на о. Тасос (вдясно), пред една от творбите си, 1988 г.

Любимите му образи са светците воини – св. Георги, св. Архангел Михаил, св. Онуфрий, защото и той е войнствено настроен. И никога не повтаря една и съща икона, защото мрази конфекцията. Стреми се да рисува с качествени бои, които няма да мръднат и след 100 години.

От 70-те години художникът живее във Велико Търново.

Имал планове да учи в София, но трябвало сам да се издържа и те се провалили. Първоначално се насочил към рекламата – изписвал надписи, образи на вождовете, просто такова е било времето.

Стефан Недялков рисува с лявата ръка, а пише с дясната и това е друга любопитна подробност. Отказва да изписва светите образи на керемида, защото смята, че това е подигравка. Търси винаги качествен дървен материал за иконите, а напоследък се сдобива със 100-годишни дъски и от рухналите плевни и къщи по обезлюдените села в Търновско и Еленско. Тъжно му е от тези гледки, затова иска поне по този начин да продължи историята им.

За десетилетия творчески път иконите му са над 700, а на картините не знае броя, защото много е подарявал.

Поради тази причина и казва за себе си, че е слаб търговец. Зодия Везни, художникът много се гордее с нея, защото означава уравновесеност, макар че се чувства дете на свободата.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *