Водещи новиниСъдби

Лейтенант д-р Калина Василева: „Харесва ми да виждам жени със самочувствие“

Зам.-началникът на медицинския пункт в НВУ е възпитаник на първия випуск военни лекари

 

Лейтенант д-р Калина Василева е възпитаник на първия випуск военни лекари в България и от няколко месеца е заместник-началник на медицинския пункт в Националния военен университет „Васил Левски“.

Лейтенант д-р Калина Василева: „Харесва ми да виждам жени със самочувствие“
Калина Василева

Само 17 са в момента момичетата и момчетата, които са завършили едновременно Медицинския университет във Варна и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Всички те имат две специалности – военна и гражданска, и те са съответно „Организация и управление на медицинското осигуряване на тактическо ниво“ и „Медицина“.

Лейтенант д-р Василева от малка мечтаела да учи медицина, макар други лекари в семейството й да няма. Завършила основното си образование в родния си град Смядово и след това ПМГ „Нанчо Попович“ в Шумен в паралелката с химия и биология.

„Аз до последно не знаех, че ще стана част от първия випуск военни лекари в България. Отидох да подам документите си в Медицинския университет и там ни представиха тази нова специалност. Звучеше доста примамливо, с възможности за летни лагери и водолазна дейност. Хареса ми. Представях си как уча медицина и се гмуркам, но истината е, че моята представа и реалността се сблъскаха челно още на третия ден. Обаче не съжалявам за избора, който направих преди шест години“, признава лейтенант д-р Василева.

Колкото и вълнуваща да била презентацията на новата специалност, Калина Василева нямало как да знае какво наистина я очаква.

Обаче резултатите излезли, родителите й били толкова горди с нея, че без колебание Калина се записала и така започнало нейното шестгодишно паралелно приключение в двата университета във Варна.

„Третият ден беше като някаква граница. Шокиращ, отрезвяващ и в общи линии денят, в който ми стана ясно в какво съм се забъркала. Ние влязохме в петък и двата почивни дни всичко беше наред. Ставахме в 7 часа, нямаше драма. Програмата ни беше олекотена. И така до понеделник, когато будилникът ми звънна в 4,30 сутринта. Можеше и по-късно да звъни, обаче трябва да сме се оправили със сутрешния тоалет, косите ни да са идеално изпънати на кок, да сме в приличен вид за физзарядката. Реалността ни завъртя като вихър – военни предмети и подготовка, медицински предмети, изпити… И до последно не можеш да се успокоиш. Всъщност си отдъхваш чак когато държиш дипломата в ръцете си“, разказва лейтенант д-р Василева.

На първите 17 бъдещи военни лекари в началото им било почти невъзможно да съчетават ангажиментите. Но постепенно програмата им се понаместила. Те свикнали с натоварванията и започнали все по-успешно да се справят с изпитите в двете училища и с различните специалности, които са си избрали. Калина свикнала с натовареното си ежедневие и в четвърти курс станала командир на екипаж. Това било прецедент и огромно признание за нея и труда й, защото според правилата на Военноморското училище командири може да бъдат само петокурсници.

Когато завършили (след седем държавни изпита), всички били разпределени и лейтенант д-р Василева получила назначение в НВУ „Васил Левски“.

„На мен тук много ми харесва. Колегите ме приеха топло, помагат ми да се справя с всички трудности, които срещам в ежедневието си. Мога да разчитам на тях дори и в извънработно време. Д-р Петров, който е толкова вещ в работата си, ми показва някои трикове, за да мога лесно да усвоя професията“, споделя лейтенант д-р Василева, и добавя, че в свободното си време предимно чете, за да навакса това, което смята, че е пропуснала в Медицинския университет.

Казва, че след задължителните три години служба иска да запише медицинска специализация. Насочила се е към очните болести, макар че голямата й мечта била дерматологията.

„Тук ще трябва да направя компромис, но нищо. Очите са също толкова важни за красотата ни, колкото е и кожата. Харесва ми да виждам жени със самочувствие, затова си представях да работя като дерматолог и да мога и да подкрепям това самочувствие, но както казах, силата на жената се вижда и в очите й“, усмихва се лейтенант д-р Василева.

В най-смелите си мечти се вижда как извървява пътя от специализант до професор, а защо не и началник на клиника или на болница. Иска да отиде и на мисия, за да се почувства наистина като военен лекар, а и да натрупа опит в различни, пък били те и много стресови ситуации.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *