Здраве

Световен ден за борба с хипертонията

Разговаряме с кардиолога д-р Пламен Макавеев за превенцията и лечението на артериалната хипертония

хипертония 

         Д-р Пламен Макавеев завършва медицина през 2015 година. Специализира кардиология под ръководството на проф. д-р Яна Симова. Сертифициран специалист по ехокардиография /фундаментално ниво/.
Член на български лекарски съюз.
Член на дружеството на кардиолозите в България и на европейското кардиологично дружество.
Професионалните му интереси са в областта на ехокардиографията и интервенционалната кардиология.

p.makaveev.vt@cardiacinstitute.bg
062-63 20 20
ул.Бузлуджа №1

            Артериалната хипертония е болестно състояние с голяма социална значимост. Честота на АХ в отделните страни и географски региони се движи от 4,8 до 30,3%.

За повишено артериално налягане говорим при стойности на АН над 140 mmHg за систолното и/или 90 mmHg за диастолното артериално налягане, измерено от лекар при поне два отделни прегледа.

Как се поставя диагнозата ?

Правилната диагноза и класификация на АХ изисква методичност при измерване на АН. Пациентът трябва да заема седнало положение, след кратка почивка, ръката да е поставена на нивото на сърцето и се провеждат три измервания през една-две минути. Допълнителни измервания се провеждат при разлика между стойностите над 10 mmHg, като се приема средната стойност между двете измервания.

За АХ е валидно правилото за „петдесетте процента“ – 50% от хипертониците не знаят, че са с АХ, и само 50% от тези които знаят, се лекуват адекватно и достигат оптимален контрол. Повишенето, неразпознатото и/или неадекватно лекувано високо АН може да доведе до редица значими здравословни проблеми с различни таргетни органни увреди: увреждане на съдовете на сърцето /ангина пекторис, остър миокарден инфаркт/, съдовете на мозъка /деменция, тразиторни исхемични атаки, исхемичен мозъчен инсулт, хеморагия/, съдовете на бъбрека /хипертензивна нефропатия, бъбречна недостатъчност/ или съдовете на долните крайници с изява клаудикацио – болка в мускулите на краката при ходене.

Какво може да се направи за да се намали процентът на недиагностицираните хипертоници ?

Най-общо казано, за да се случи това е необходимо повишаване на здравната култура на населението и превръщането на здавеопазването във висша ценност на всеки от нас. Необходими са ежегодни профилактични прегледи, включващи измерване на артериалното налягане, електрокардиограма, ехокардиография, лабораторни изследвания. В СБАЛ по кардиология гр. В. Търново, част от голямото семейство на БКИ, провеждаме непрекъснато превантивни програми в центъра на които е здравното благополучие на пациента. За да е успешна нашата мисия разчитаме на вискототехнологична апаратура и различни иновативни технологии. За да се намали делът на недиагностицираните хипертоници от скоро разполагаме с “cuffless” гривни за измерване на артериално налягане, които позволяват амбулаторно мониториране за дълъг период от време – от седмица до месец.

Какво представляват тези гривни ?

Това е гривна, която позволява непрекъснато, неинвазивно, без използването на маншет /cuffless/ и точно мониториране на артериалното налягане за различно дълъг период от време. Това е иновативно изделие, одобрено за използване в над 40 страни. Това ни помага да отдиференцираме пациентите с маскирана хипертония /тези които при прегледа имат нормални стойности на артериалното налягане, а вкъщи са с високи/, тези с „хипертония на бялата престилка“ /повишено АН при прегледа и нормално такова вкъщи/, както и тези със силно вариращи стойности на артериалното налягане. Разполагайки с тази информация ни дава изключително предимство в борбата с АХ.

А какво е лечението ?

Лечението е съкупност от промяна в начина на живот /повишена физическа активност, редукция на теленосто тегло, ограничаване на консумацията на готварска сол, захар и алкохол/ и медикаментозна терапия. Много е важно да се разбере, че хипертоничната болест не може да бъде излекувана, но може да бъде контролирана, за да се избегнат нейните усложнения. Предписаните медикаменти трябва да се приемат постоянно, без да се спират. Може да се наложи промяна в терапия – увеличване или намаляне на дозата на приеманите медикаменти или замяната на един – с друг.

Какво правим, ако въпреки приеманите медикаменти контролът на АН не е оптимален ?

Макар и рядко, при някои пациенти, въпреки комбинираната в оптимални дози антихипертензивна терапия, стойностите на АН остават над 140/90 mmHg. Това са пациенти с т.нар. резистентна артериална хипертония.

И за тези наши пациенти предлагаме решение – извършване на бъбречна  симпатикусова денервация. Методът представлява прекъсване на инервацията от симпатикусови нерви по хода на бъбречните артерии с радиофреквента аблация, която става със специален катетър през артерията на крака.

СБАЛ по кардиология гр. В. Търново,  разполага с една от малкото в страната катетеризационни лаборатории, в които се извършва описаната процедура. При пациенти с резистентна хипертония резултатите от бъбречна денервация са отлични. Понижаването на систоното артериално налягане дори с 12-13 mmHg, води до намаляване на риска от мозъчен инсулт с 37%, намаляване на риска от смърт от сърдечно-съдово заболяване с 25%, рискът от развитие на коронарна артерилна болест с 21% и с 13% рискът от смърт по всякакви причини. Струва си, нали ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *