46 от своите 52 години Любомир Колев е посветил на народните танци

46 години да не спираш да играеш народни танци, и то на професионално ниво, на сцена, не се среща често

Пример за такова творческо дълголетие е търновецът Любомир Колев.

Той е на 52 години. В първия му ансамбъл – ДЮФА „Българче”, го записали родителите му, когато бил шестгодишен, и оттогава почивка от танците за него няма. Изредил е всичките ансамбли във Велико Търново и навсякъде се е чувствал в свои води. Когато е на 15 години, отива в „Искра”, а след казармата играе в „Победа”. Последният, в който танцува от 15 години, е фолклорната формация „Търновска царица”, като от 1 година играе хора и в „Плетеница”. Облече ли носията, сякаш се преобразява. Не му тежат нито дългите репетиции, нито турнетата, нито изявите по празници.

Управител и собственик на няколко популярни заведения в старата столица, за Любо това е начин да се разтовари от напрежението през деня и неспирните ангажименти. Почива си, като танцува, и казва, че ще продължи, докато здравето и силите му позволяват.

По народните танци се запалил покрай братовчед си, който играел в „Българче” и с когото живеели врата срещу врата.

Той бил година по-голям от него и родителите на Любо решили да го запишат, че да се водят двамата. „Въобще не се дърпах. Може би най-трудно ми беше в пубертета – приятелите ми ритат топка, а аз съм нарамил чантичката и отивам на репетиция. В един период бях малък на години, но висок на ръст. Затова играех и в групата на малките, и в тази на големите, което означаваше 5 репетиции на седмица. Беше уморително, но интересно. И все още е така. През ваканциите имахме лагери с ансамбъла, били сме във Ветринци, в Обзор. Те сплотяваха колектива”, споделя Любо. Любимите му хора са добруджанското „Къч бурма” и „Пиринска четворка”, а от танците обича шопските заради бързината и динамиката.

Дългите часове по разучаване на стъпки и композиции и тоновете пот му се отплащат с престижни изяви в чужбина и възможност да види други страни и култури.

В Европа с ансамблите не е бил само в Англия и Португалия. Първото му турне, с „Българче”, е в Чехословакия през 1985 г. От тогава до сега няма пропуск и всяка година е излизал „навън” като танцьор, с изключение на двете години пандемия. Наскоро се е върнал от Париж с „Плетеница”. Отдавна се е убедил, че българският фолклор в чужбина се цени, но продължава да се впечатлява колко добре ги приема и харесва публиката.

Неповторимо изживяване за Любомир Колев ще си остане Голямото българско хоро в центъра на Брюксел през април 2018 г. и посещението в Европейския парламент.

Тогава над 100 българи от различни краища на страната, сред които и танцьори от „Търновска царица”, показват красотата на родния фолклор. След достойното им представяне са приети и поздравени и от кмета Даниел Панов. Любомир е и сред 2000-те сънародници, които се хващат на хоро на олимпийския стадион в Берлин.

Щастлив е, че все повече хора играят народни хора, за което заслуга имат любителските клубове, които във Велико Търново съвсем не са малко. „Преди 10 години не беше така. В заведение започваме да играем и като се огледаме, то сме все бивши или настоящи танцьори, а другите стоят и гледат. Сега, засвири ли музиката, и стават масово”, казва той.

Любомир има дъщеря и много искал да я научи на народни хора, но тя се записала на класически балет.

Затова пък има две внучки и по-голямата, Даяна, е тръгнала по неговия път и играе четвърта година в „Болярче”.

Решил е на годишния концерт на „Търновска царица”, който ще бъде на 21 юни в театъра, да е последната му изява във фолклорните танци с хореографски разработки, защото разучаването на композициите вече му идва в повече, а и времето не му стига. Шегува се, че тогава ще е неговият малък бенефис. Но от хората няма да се откаже.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив и авторката