Водещи новиниЗдраве

Доц. д-р Лъчезар Маринов: „Родителите трябва да мерят кръвното на децата си след 3-годишна възраст“

„Час при доктора“ е рубрика на „Борба“, в която ви срещаме със специалисти от различни области на медицината. В тематичната страница ще научавате както регионални, така и световни здравни новини, тенденции в здравеопазването и технологиите, съвети за здраве и профилактика и мн. др. Имате възможност да задавате конкретни въпроси, които ще бъдат отправени към медици от съответната област, и техните отговори ще бъдат публикувани. Запитвания, предложения и идеи може да изпращате на имейл georgieva.1991@gmail.com.


Доц. д-р Лъчезар Маринов: „Родителите трябва да мерят кръвното на децата си след 3-годишна възраст“

 

Доц. д-р Лъчезар Маринов: „Родителите трябва да мерят кръвното на децата си след 3-годишна възраст“Доц. д-р Лъчезар Маринов е педиатър, детски кардиолог и детски ревматолог с над 40 години медицински опит. Извършва лечебна и диагностична дейност в областта на детските болести, вродени и придобити сърдечни заболявания в детската възраст.

Той възпитаник на Медицински университет Варна, а своите специалности „Детски болести“ и „Детска ревмокардиология“ придобива през 1987 г. и 1992 г. През 2001 г. придобива образователна и научна степен „доктор по медицина“ със защитена дисертация на тема: „Артериална хипертония сред юноши от град Варна“.

Завършил е две специализации във Франция и има над 150 научни публикации.

 

В БЪЛГАРИЯ НАД 2 МЛН. ДУШИ СТРАДАТ ОТ ХИПЕРТОНИЯ, А ОЩЕ ЕДИН МИЛИОН ВСЕ ОЩЕ НЕ СА НАЯСНО, ЧЕ ИМАТ ТАКАВА ДИАГНОЗА.

Според проучванията се наблюдава неблагоприятна тенденция за ръст на младите с високи стойности на артериално налягане, за които проблемът стартира още в детска възраст. По думите на доц. д-р Лъчезар Маринов малчуганите у нас с хипертония възлизат на около 20 процента. Авторитетният медик беше лектор по време на деветата педиатрична конференция „От симптома към диагнозата – клинични случаи“ в Арбанаси в началото на юни.

„Увеличава се значението на хипертонията за възникване на сърдечносъдови заболявания. Страната ни е водеща в света по смъртност от кардиологични болести при възрастните. При подрастващите се очертава значим рисков контингент“, посочи специалистът.

По думите му според тежестта на органните увреждания хипертонията се квалифицира като първа, втора и трета степен.

Апелира родителите да започнат редовно да измерват артериалното налягане на децата след навършване на 3-годишна възраст. Уточни, че нормална стойност за малките е под деветдесетия персентил и под 130 на 85 за 16-годишните. Ако обаче е по-високо, трябва да се направи повторно измерване и в случай че резултатите са идентични, непременно се налага консултация с детски кардиолог.

„Артериалното налягане се определя от работата на сърцето, а тя на свой ред е в резултат на честотата и ударния обем. Патогенезата на хипертоничната криза е многофакторна. В основата й лежат повишена активност, увеличен кръвен обем, свръхактивност на симпатиковата нервна система, стрес, възпаление и др.

Веднъж потвърдена първична хипертония почти винаги прогнозира вторична. Най-често хипертоничната криза е свързана с вторичната хипертония. Всички деца с артериална хипертония първа и втора степен трябва да бъдат щателно проследявани“, заяви доц. д-р Маринов

 

ДОКАЗВАНЕТО И ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ДИАГНОЗАТА СТАВА С ГОЛЯМ ОБЕМ ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

Специалистът обясни, че хипертоничната криза представлява рязко и внезапно повишаване на артериалното налягане над обичайните за конкретния пациент норми. То е съпроводено със спазъм на кръвоносните съдове и увеличен обем на циркулиращата течност. При деца до 10 години хипертоничната криза настъпва при стойност над 160 на 105, над 10 години – 170 на 110, а за лицата над 20 години – 180 на 120.

Клиничната изява включва главоболие, нарушение на зрението, гадене, повръщане, промени в съзнанието, гърчове, кома, сърцебиене, гръдна болка и др.

„Хипертоничната криза е спешно животозастрашаващо състояние. След преглед от детски кардиолог, ако няма органна дисфункция, детето може да бъде прието за лечение в обикновено педиатрично отделение. В противен случай то следва да бъде хоспитализирано в интензивно отделение или специализирана клиника.

Лечебната стратегия е незабавно понижаване на артериалното налягане с цел ограничаване на увреждането на таргетните органи, но не прекалено бързо, защото крие риск от хипоперфузия. В първите 6 до 8 часа артериалното налягане трябва да се понижи с 25 до 30%, а следващите 48 часа – останалите проценти.

Приложението на медикаментите трябва да е венозно. След овладяване на хипертоничната криза лечението може да продължи перорално“, обясни медикът.

След първоначалното лечение задължително на детето трябва да се извърши оценка на състоянието на нервната, сърдечносъдовата и отделителната система, допълни специалистът.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *