140 години от откриването на Паметника на обесените участници в Априлското въстание
Велико Търново е сред първите селища у нас, в които още непосредствено след Руско-турската война 1877-1878 година започва трайно да се отдава почит към загиналите участници в Априлското въстание.
Още на петата годишнина от Освобождението по инициатива на Женското дружество „Милосърдие на усобшите“ (на починалите), създадено и ръководено през 1882 година от Евгения Кисимова, възниква идеята за построяването на траен паметен знак на мястото, където през 1876 г. са обесени осъдените въстаници от Дряновската епопея, както и ограждането на руските гробища в местността Качица.
На 18 февруари 1883 г. дружеството провежда събрание на лобното място и поставя кръст с намерението след финансово обезпечаване там да се изгради постоянен паметник. В дейността по събирането на средствата, необходими за тази цел, се присъединява и Градското общинско управление. В акцията се включват много старостоличани и жители от други селища на страната.
За автор на проекта е избран италианският архитект Джовани Мосути,
който проектира и паметника костница на загиналите въстаници в Дряновския манастир, както и оформянето на металния парапет на Стамболовия мост над река Янтра. С построяването на трайния паметен знак се ангажират италианците каменари, живеещи по това време в прочутото село Арбанаси, разположено до Велико Търново. Ръководител на работата по издигането на паметника е известният в онези години градски майстор Иван Пъпката. Изграждането завършва до края на 1883 година, а официалното откриване е на 25 юни 1884 година. Това е един от първите художествено и архитектурно издържани трайни паметни знаци, изработени и открити у нас в памет и прослава на априлци.
Паметникът е издигнат над няколко реда каменни стъпала. Той е направен от правоъгълни блокове дялан арбанашки камък. Има форма на четиристенна пирамида, която завършва със стилизиран каменен християнски кръст. На четирите стени на паметника са изписани имената на заловените участници от четата на поп Харитон и Бачо Киро: Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Кънчо Йовев, Петър Петков, Станьо Петков, Петър Тодоров, Гаврил Великов, Станьо Тодоров, Рачо Генков, Цанко Хр. Дюстабанов, Иванчо Поппетков, както и датите, на които са обесени (28 май 1876, 4 юни 1876, 15 юни 1876 г.).
Първоначално паметникът е ограден с красива метална ажурна ограда с двойна врата към главната улица.
В заградената площ са засадени декоративни дръвчета и цветя. С нахлуването на автомобилите движението около паметника се затруднява и оградата с цветната градинка са премахнати.
От тържественото отриване на паметника до 40-те години на ХХ век той се утвърждава като значим обединителен център на културно-историческия живот във Велико Търново. Това се дължи на факта, че историческата мисия и значение на Априлското въстание намират своята адекватна оценка от съвременниците, живеещи със съзнанието, че за поколенията трябва да се остави не само траен символ, но и да се поддържа и „осъвременява“ представата за подвига на обесените през 1876 година герои.
Множество прояви в града доказват това. Така например по решение на дружество „Радост“ и на благотворителното дружество на запасните подофицери „Царевец“ всяка година пред Паметника на обесените в неделята след празника на светите равноапостоли Кирил и Методий се организира честване, посветено на обесените въстаници от четата на поп Харитон и Бачо Киро. На него присъстват всички търновски ученици, частите на Търновския гарнизон, представителите на благотворителните, културно-просветните, спортно-туристическите и патриотичните дружества и организации, много граждани и гости от съседните селища. Почетно място заемат и специално поканените за честване паметта на обесените въстаници техни потомци. Пред тях и пред всички присъстващи се провежда парад, поднасят се венци и цветя.
Неотменна част от ритуала е припомнянето на най-значимите моменти от Априлското въстание, от личната и обществена биография на участниците в него.
Така до края на 40-те години на ХХ век историческата памет за това кулминационно събитие в националноосвободителното ни движение не само се съхранява, но и се вплита трайно в културно-историческия живот на града и страната.
Тодорка НЕДЕВА
