Водещи новиниСъдби

Навършват се 200 години от рождението на Васил Берон – какво не знаем за него?

Племенникът на д-р Петър Берон и зет на известния търновски род Кисимови е баща на 16 деца

 

ВАСИЛ БЕРОН Е ПЪРВИЯТ ЛЕКАР, КОЙТО ОТ ЧУЖБИНА СЕ ЗАВРЪЩА В БЪЛГАРИЯ.

БеронД-р Васил Берон се ражда преди 200 години – през 1824 г., в гр. Котел. Точната дата не е ясна. Първоначално учи в началното училище в Котел, а после в Плоещ, Крайова, Букурещ и прочутото гръцко училище Куручешме в Цариград. След гимназията вуйчо му Петър Берон го съветва да запише медицина в университета във Вюрцбург. Завършва на 28 г. Малко известен факт е, че именно той е първият българин, дипломиран лекар, завърнал се да работи като такъв в родината си.

Вуйчо му е просветителят Петър Берон, авторът на първия български буквар.Тъй като той няма собствени деца, възприема Васил като свой син. Огромно е влиянието на вуйчото върху младото момче. Именно той го подтиква да учи медицина в чужбина и го насочва към просветителската дейност.

 

ДОМЪТ МУ СЕ Е НАМИРАЛ НА МЯСТОТО НА ДНЕШНИЯ ПАМЕТНИК НА НИКОЛА ПИКОЛО

 

Няколко години Васил Берон работи в най-известните болници във Виена, Берлин и Париж, практикува и в Букурещ. При избухването на Кримската война (1853 г.) става военен лекар, но след като Русия капитулира, той се завръща в България.

Васил Берон се установява не в родния Котел, а в Търново. Тук той работи усилено за църковната ни независимост и училищното дело. Той е един от първите учени, които правят разкопки на историческите хълмове Царевец и Трапезица, а от намерените артефакти устройва малък музей в дома си. Паметната плоча, указваща мястото на къщата му, се намира точно до паметника на Никола Пиколо в старата част на града.

16 деца има Васил Берон. Той се жени за 16-годишната Мария Кисимова, когато е на 33. Съпругата му е сестра на Евгения и Пандели Кисимови, също знатни личности за онова време. Мария му ражда 16 деца, от които само шест достигат зряла възраст.

 

ТОЙ ОСНОВАВА ПЪРВОТО ВЕЛИКОТЪРНОВСКО УЧИЛИЩЕ

 

През 1879 г. е депутат в Учредителното събрание и окръжен управител на Търново, за кратко изпълнява длъжността и на кмет.

На следващата година Васил Берон помага за откриването на първото училище във Велико Търново – Мъжката гимназия (днешната Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“) и е неин първи директор.

Но откритията и приносите за Велико Търново на д-р Васил Берон не свършват дотук. Той е председател на първото Археологическо дружество в България и помага за създаването на първия музей в Търново – днешния Регионален исторически музей, който скоро навърши 150 години от основаването си.

В статия за „Труд“ проф. Пламен Павлов подробно описва д-р Васил Берон не само като педагог и организатор на просветното дело, но и автор на модерни за времето си учебници: „Българо-френска граматика“ и съответния „Буквар“, „Логика“, „Човекът в сравнение с другите животни“, „Зоология“.

 

ОГРОМНИТЕ ЗАСЛУГИ НА ВАСИЛ БЕРОН ЗА СТАРАТА СТОЛИЦА

 

Васил Берон напуска Търново по неприятен начин – през нощта на 18 май 1901 г. от оставен незагасен мангал се запалва дъсчената барака кафене до къщата му и тя изгаря заедно с огромен брой редки старобългарски ръкописи, музейни предмети, библиотеката, личния архив и цялата покъщнина. След пожара из града тръгва слух за умишлен палеж, дело на княз Фердинанд, но това е само едно предположение. На следващата сутрин семейството му си заминава завинаги от Търново.

Без усилената работа на Васил Берон града ни днес щеше да изглежда много по-различно. Хуманитарната гимназия, Регионалният исторически музей и разкопките на Царевец без Васил Берон нямаше да съществуват във вида си, който днес познаваме. На 200-годишнината от рождението на този лекар, просветен деец и археолог е важно да си спомним за огромните му заслуги за развитието на Търново.

Елина ГЕНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *