„Цялото Търново изгоря“, или как опустошителните пожари промениха облика и историята на старата столица

Огнените стихии, които унищожават домове, гори, посеви и добитък, заемат централно място в новините през последните седмици

През юли само във Великотърновска област са регистрирани 163 пожара, 33 от тях са с материални загуби.

В многовековната си история нашият град изживява ужасите от огненото бедствие през 1680, 1818, 1845, 1846, 1847, 1849 година… Опустошителните пожари променят не само облика, но и историята на Велико Търново.

На 20 март 1680 година на Кая баш избухва пожар, който продължава до 25 март. От стари източници узнаваме, че „…изгоря градът. Цялото Търново изгоря. Само една къща остана, къщата на стария Ибрахим ага”.

В миней на църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси за месец февруари 1818 година четем: “На Великден в четвъртък по 3 часа вечерта изгоря целият Баждарлък“. Информацията се потвърждава и от приписка в Евангелие на църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.

От приписка в Осмогласник на църквата „Свети Димитър“ в Арбанаси за датата 28 юни 1845 година научаваме следното:

„Запали се Търново. Огънят почна от брашовянския дюкян, от джамията на „Баждарлък“ и стигна до църквата „Света Богородица“.

А от църковна книга от библиотеката на Димитър П. Симеонов от Арбанаси узнаваме тъжни, но и интересни подробности, на част от които откриваме и съвременен аналог за прикриване на неугледния градски вид: „През юни 1845 г. изгоря горната част на Търново. На другата година, като дойде султанът, пометоха пепелищата и наредиха от двете страни дъски, за да няма грозен вид изгорялата улица Баждарлък. Тогава изгоря и гръцкото училище“.

През 1846 година се запалва дюкян на Баждарлък. Огнената стихия продължава и към околните сгради. Турците полагат неимоверни усилия да я спрат, за „да не изгори полицията им, която била една стара арменска къща, в която се намервал и харемът на пашата, или войводата, както са наричали тогава пашата“.

От стари приписки получаваме информация и за големия пожар, избухнал на 5 юли 1849 година:

„5 юли. На 1 часа във вторник се запали Търново и стана такъв голям пожар, че изгоря долу до Баждарлъка, а нагоре до Семерджиите. Изгоряха 6 хана, около 610 къщи и дюкяни и българското училище до църквата „Св. Николай“ . В някои от запазените източници се посочва, че изгарят десет хана и двадесет дюкяна. На този пожар е посветено и стихотворението на Петко Р. Славейков „Търновский втори пожар“, чието начало красноречиво свидетелства за трагедията:

Страшен пожар се появи,

Търново града изгори,

Варош махала опожари,

Разплака млади и стари.

А от спомените на о.з. Стефан Рашев за организираното от общината посрещане на княз Александър I във Велико Търново узнаваме и за друг голям пожар, сполетял старата българска столица:

„Спомням, че това беше през хубав летен ден на 1879 година, когато след 500 годишно тежко робство, старопрестолния град трябваше да посрещне новоизбрания княз на ІІІ-то Българско Царство.

На източния край на градът, пътя за Русе, местността „Дервент” беше построена триумфална арка, където щеше да стане посрещане на Княза от официалните лица…

Княз Александър отседна в същата къща, в която пребиваваше княз Дондуков – Корсаков. Народът се веселеше, а на „Марино поле” беше построена дървена естрада, гдето на следния ден Князът щеше да положи клетва пред многохиляден народ.

Вечерта, в денят на пристигането му, избухна стихиен пожар в западния край на градът, през където именно требваше да мине Княза, за да отиде на Марино поле.

Подпалиха се ракъджийските дюкяни в този край, като огъня бързо се разрастна и разпростря в страни, и пресече именно пътя за Марино поле. Целият град беше в тревога и със скръб наблюдаваше високите огнени езици, издигащи се в небесата. А младият княз Александър Батенберг, излязъл на балкона, силно разтревожен от отчаяните викове „пожар”, гледал с тъга и казват, че заплакал. И в тая злокобна случка, народа, и особено старите, в това число и моята 90-годишна баба, казваха „тоя млад царствен Княз ще преживее зли премеждия, а с него и България”!…

На следующата вечер построиха малка дървена арка, обкичена добре със зеленина и малки ръчни фенери, които да осветлят арката, когато княза ще мине за да отиде на „Марино поле”, гдето беше сложена народна трапеза за многобройните посрещачи.

Запалиха свещите във фенерите на арката, князът я наближаваше и точно, когато вече беше под нея, тя бързо пламна цялата, вероятно, подпалена от някой фенер.

Князът бързо отмина напред усмихнат, а стражарите и граждани я срутиха, за да я изгасят по-лесно.

В миналото великотърновци стават свидетели и на друг пожар, който не е така обхватен, но има големи последствия за архитектурното ни и историческо наследство. На 18 декември 1906 година общинското здание е опожарено. Пъкленото дело най-вероятно се извършва от група общинари. С цел да прикрият извършени от тях нередности, те запалват сградата на кметството, строена през 1872-1875 година от майстор Кольо Фичето за нуждите на тогавашната турска администрация. Само за два часа уникалната със своята архитектура и богата история постройка изгаря. Унищожени са и архивите на търновската община отпреди Освобождението, както и други български и турски документи, свързани с миналото. Огнената стихия не пощадява и документацията от периода 1879 – 1906 година.

Картина на Тодор Кръстев съхранява това, което е останало след пожара.

През следващите години под ръководството на местното техническо бюро на арх. Георги Козаров конакът се възстановява по запазени фотографски снимки. А сегашния си вид, най-близо до оригинала на майстор Кольо Фичето, сградата дължи на арх. Илия Лефтеров. Сега там се намира музей „Възраждане и Учредително събрание”.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ПОЖАРНОТО ДЕЛО В МИНАЛОТО

* Историческите данни свидетелстват, че около 30-те години на XIX век в града са сформирани тулумбаджийски тайфи.

Те се състоят от огнеборци, снабдени с помпи “тулумби”, теглени от коне, няколко двуколки с бурета за вода, стълби и инструменти. При избухването на пожар огнеборците препускат из града, а един тръбач с тревожни сигнали известява гражданите за произшествието. Тъй като тулумбаджийските тайфи са на доброволен принцип, пазарлъкът става на мястото на самия пожар. Не липсват случаи, в които гасенето на огнената стихия се забавя поради спорове относно заплащането.

* След Освобождението организирането на противопожарната охрана се възлага на общините.

През октомври 1887 година във Велико Търново е изпратен Светослав Димитров Бойчев от Пловдив – първият българин, завършил курс по противопожарно дело в чужбина. През 1888 година той сформира първата професионална противопожарна служба в престолнината. До 1894 година тя се състои от седемнадесет души, които разполагат с четири действащи и три бракувани помпи, десет бурета, десет коня, двадесет брадви, десет канджи, две спасителни дебели въжета, три ръчни и една въжена стълби.

* Първата сграда на пожарната се намира на днешната улица “Христо Караминков” №19.

На фасадата й са изписани два красноречиви девиза: “Който чуждото не пази, той свое нема” и “Бързо, смело, трезво”. През ранния период до сградата на пожарната се намира и учебна кула, която служи както за обучение и тренировки, така и за наблюдение на града относно избухнали пожари.

* През 1924 година се сформира нова пожарна команда, настанена в конюшнята до общината (днес музей “Възраждане и Учредително събрание”).

Двете команди наброяват общо дванадесет души и разполагат с единадесет коня. Както на ул. “Христо Караминков”, така и до общината има по една камбанария, на които пожарникарите дават дежурства по два часа за наблюдение на града.

* Интересно е да се знае, че пожарникарите не ограничават дейността си само до борба с огнените стихии.

Те се използват от общината и за друг вид дейности сред които жътва, вършитба, коситба, дори водят конете на катафалката при погребални шествия.

При пожар извън града кметът издава предварително разрешение, в което се упоменава и цената, срещу която ще се потушава бедствието.

* През 20-те години на миналия век се създава и доброволна пожароспасителна дружина, състояща се от шестдесет човека, представители на занаятчийско-работническото съсловие.

По групи те дежурят в кината и театрите, за да се избегнат евентуалните пожари там. През същия период противопожарната служба в града е снабдена с автопомпа водоноска, с която се поставя основата на съвременното, модерно пожарогасене

Тодорка НЕДЕВА