Ангел Събев е единственият самоводчанин, служил в Генералния щаб на Българската армия

Пазил тайни за секретни операции, работил с Добри Джуров и Атанас Семерджиев

ПРЕДИ ПОЛОВИН ГОДИНА САМОВОДЕНЕ СЕ ПРОСТИ С ЕДИНСТВЕНИЯ СВОЙ ЖИТЕЛ, СЛУЖИЛ В ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.

Полковник Ангел Събев си отиде завинаги от този свят през март, а негови близки казват, че до последно е пазил държавни тайни за секретни операции.

Роден е на 22 април 1948 година в Самоводене. Основното си образование завършва в селото, а през 1962 година го напуска. Завръща се през 1997 година от любов и благодарност към родителите си.

Детството на Ангел Събев преминава в родното село. Баща му е бил шофьор в ТКЗС-то, а той ходел да му помага. Още в седми клас сяда зад волана на трактора и камиона. Заедно с баща си обикаля по лозя и градини. Когато бил ученик, в Самоводене от всеки клас имало по две паралелки с по 28 деца.

Образованието му минава през Военното училище и Военната академия, за да стигне до Министерство на отбраната и Генералния щаб на Българската народна армия

СЛУЖБАТА МУ ЗАПОЧВА В СИМЕОНОВГРАД.

Там Ангел Събев служи известно време, след което е изтеглен в Сержантското училище в Горна Оряховица. Останал 4 години, създавал нови кадри за армията. При него идвали момчета с ограничени възможности. Работата с тях била трудна, много от тях били на ръба на престъпността и без всякакви интереси. Но политиката на държавата по онова време била интегративна. С течение на времето момчетата се преобразявали и ставали много добър младши състав.

След Сержантското училище Ангел Събев завършва Военната академия. Първо е разпределен в Сливница, след което преминава през много поделения в София. Служи в най-големите щабове. От командването на сухопътните войски до Генералния щаб, където завършва службата си като полковник.

В ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ СЛУЖИ С ДВАМА ОТ ТИТАНИТЕ НА ВОЕННОТО ДЕЛО У НАС – ГЕНЕРАЛ АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ И ГЕНЕРАЛ ДОБРИ ДЖУРОВ.

За двамата говорил приживе само с топли думи. Обяснявал, че са били истински личности, които са мислели за подчинените си. Разказвал, че дъщерята на Джуров твърдяла, че баща й се сринал, когато видял български офицер да продава вестници. По спомени на Събев Добри Джуров държал изключително много на облеклото, оборудването и обезпечаването на армията. Никога не си е позволявал да отмине редник, който му отдава чест, без да го приветства. Джуров никога не повишавал тон, нямало и размяна на реплики с подчинените му и с кръга, с който работел. Не бил надменен, общувал открито с всички и бил сдържано диалогичен, точен и конкретен. Винаги се интересувал за всяко военно учение през всичките години, в които е бил министър на отбраната.

Подобни са впечатленията на Ангел Събев и за генерал Семерджиев, за когото също разказвал на близките си. Според него и двамата големи генерали са минали през много несгоди през годините, за да стигнат до най-високите етажи в държавата.

През целия си живот Ангел Събев имал много възможности да посещава други страни. Като истински патриот обаче твърдял, че по-хубава от България няма, а българите са най-достойните хора.

Михаил МИХАЛЕВ