Художничка събира разделена двойка със своя картина

Творенето е неизменна част от целия й живот

Анелия Мартинчева е великотърновска графична художничка, която от малка мечтае да създава изкуство.

Към момента е реализирала една самостоятелна изложба и много участия в международни биеналета, национални и общи изложби в Пазарджик, Русе, София, Варна, както и такива в Италия, Испания, Аржентина, Япония, Китай и Полша.

В ателието си Анелия е създавала много живописни и графични творби, част от които по поръчка. Тя разказва, че веднъж направила портрет на момиче, поръчан от бившия й приятел. След като той подарил огромната картина на любимата си, двойката отново се събрала именно заради произведението на Анелия. Макар и вече да не поддържа контакт с тях, художничката се надява те все още да са заедно. Тя споделя още, че най-трудната й картина била портрет на починал мъж, който близките му поръчали за спомен. Тя трябвало да се води от единственото му черно-бяло изображение върху надгробната му плоча и спомените на роднините му, което било трудно и отнело много време.

Анелия рисува от дете. Родителите й в Белене са се занимавали с изкуство и са я подкрепяли за художествените й интереси, но не са имали възможност да я запишат на уроци, затова е прерисувала задачите по рисуване на братовчедка си.

Когато е на 13 г., излязла от вкъщи и заминала на 100 км далеч, за да учи изкуство – специалност „Керамика“ в Севлиево. След завършването си записала „Графика“ във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет. Още във втори курс успяла да създаде свое ателие, в което и до днес работи. В него има рафтове с гравюри и натрупани едно върху друго платна с живописни рисунки. В центъра му се намира собствената й печатна машина, с която създава гравюри върху метал и линогравюри. Художничката споделя, че малко от графиците в страната имат свои машини. Графичните центрове са пет – Велико Търново, Бургас, Самоков, Пловдив и София, и само в тях творците могат да отпечатват гравюрите си.

В графиката Анелия харесва това, че творбите са много издръжливи – могат да се запазят за до 100 – 150 години. „Както имаме нуждa от храна, така и ни е нужно по стените си вкъщи да виждаме нещо цветно и красиво, това ни изпълва с живот. Както един художник беше казал, когато човек се роди, първото нещо, което вижда, е нещо цветно на стената. Изкуството е абсолютно навсякъде“, смята художничката. Тя се вдъхновява от природата и обича да вкарва символи в творбите си. Често изобразява водата, лястовицата, колибрито, което олицетворява радостта, красотата, свободата и дори възкресението според някои култури.

За себе си Анелия споделя, че обича да работи с деца, че е търпелива, но и инатлива. Както тя самата казва:

„За да правиш изкуство и да устоиш на всички неща, през които минават хората на изкуството, се изисква много труд, упоритост, търпение и много четене, за да се създаде една творба, а не само да се рисува“. С картините си тя иска да провокира читателя да мисли и да се опита да разгадае смислите, които тя е заложила в творбите. А това, което Анелия силно желае, е графиката да е по-достъпна за обикновения човек, да не остава само по стените на галериите.

Елина ГЕНОВА