Мъж с умствена изостаналост и златно сърце стана талисманът на социалните услуги във В. Търново

Николай Стойнов вече 5 години работи и доказва, че когато има желание, няма невъзможни неща

НИКОЛАЙ СТОЙНОВ Е ТАЛИСМАНЪТ НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

41-годишният мъж разбива на пух и прах предразсъдъците на обществото към хората с увреждания. От раждането си до момента негов дом са били домове за сираци и специализирани центрове за хора с различни дефицити. Сега обаче е на крачка от това да стартира напълно самостоятелен живот. Николай умее да се грижи за себе си, да извършва домакински задължения, работи и не се страхува да поема отговорности. Развитието му е огромно постижение за човек с умствена изостаналост и вдъхновение за други хора, които споделят сходна съдба. Онова обаче, заради което предизвиква дълбоко умиление и уважение от околните, е доброто му сърце. Той винаги е готов да се притече на помощ, да каже мила дума и както казва народът – прави път на мравката.

Първите спомени на Николай са от дом „Майка и дете“ в Русе, където е даден за отглеждане веднага след раждането. Учил е в специализирани училища в Брестовица и Банско, а на 18-годишна възраст е преместен в Дома за хора с умствена изостаналост в Пчелище. След известно време престой там общинската социална комисия дала становище, че той има потенциал да води по-самостоятелен живот, и го настанили в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост в Дебелец през 2010 г.

Под грижите на социалните работници той добил смелостта и самочувствието да опита да работи като всички останали.

Николай Стойнов първоначално бил назначен на позиция озеленител по програмата за осигуряване на заетост на хора с увреждания, а впоследствие става хигиенист в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания на ул. „Иларион Драгостинов“ и Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания на „Колоня товар“ във Велико Търново. Скоро след това е ангажиран на постоянен трудов договор в двете социални заведения и вече 5 години е част от екипа на комплекса.

Всеки ден пътува с автобус от Дебелец до старата столица и обратно, като 90% от пътните разходи се поемат от Община Велико Търново.

„Мия прозорци, подове, разтребвам след децата, стремя се да поддържам възможно най-добрата хигиена в двата центъра. Чувствам се значим и обичан от екипа и малчуганите. Много е удовлетворяващо, когато трудът ти е оценен. Вземам заплата и мога да си купя каквото искам. Неописуема е възможността да разполагаш със свои собствени пари и така да не си изцяло зависим от институцията, в която си настанен“, казва Николай.

Споделя, че успял сам да си купи телефон, часовник и нови дрехи.

Той получава и инвалидна пенсия заради своето състояние, което е оценено от ТЕЛК като 75% нетрудоспособност.

Половината от дохода му отива за такса в Защитеното жилище. Там също има отговорности – готви, чисти и полага грижи за домакинството. Междувременно през уикендите, вместо да почива, ходи да почиства жилищни входове, за да си изкара допълнителни средства.

„Не се знае колко време още ще живея в Защитеното жилище. Пред мен е голямото предизвикателство да изляза на квартира. Иска ми се да опитам, да видя какво е, но трябва да съм напълно готов. Спокоен съм, че получавам подкрепата на социалните работници“, твърди той.

Николай Стойнов участва в театралния състав на Защитеното жилище и на последния фестивал за хора с ментални проблеми в Китен с групата представили пиесата „Хитър Петър“. Той бил в главната роля и научил за отрицателно време десетки страници реплики, с които на сцената се представил безупречно.

41-годишният мъж ходи и на уроци по народни танци в Дебелец.

Два пъти в седмицата тренира със състава „Болярско хоро“. В свободното си време се грижи и за кучето Томи, което отглеждат в двора на Защитеното жилище.

Николай възприема социалните работници и останалите живущи в институцията като своето семейство.

„Преди години издириха биологичната ми майка. Имахме среща, но не получих отговор за това защо ме е оставила в дом. Останах разочарован и повече не съм я виждал. Моята майка и баща са Дева Мария и Исус Христос. Ако не бяха социалните домове, щях да съм клошар. Затова съм безкрайно благодарен на всички, които ми помогнаха“, допълва той.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки: авторката