Треньорът на Олимпийския шампион: „В Дагестан бащите не дават дъщерите си на момчета, които не са преминали през залите по борба…“

„Магомед Рамазанов е всеотдаен в тренировките, на тепиха се бори до край и не допуска емоциите да му влияят“, разказва Мирослав Колев

Великотърновският треньор Мирослав Колев откри и доведе в България дагестанските борци Магомед и Рамазан Рамазанови. Резултатът от това вече е видим за всички. Първият стана олимпийски шампион в категория до 86 килограма в свободния стил, вторият е донесъл на В. Търново сребро и два бронза от европейско първенство, бронз от световно, както и девет шампионски титли на страната. Любопитно е, че бронзът на Рамазан от Белград бе първи за България от световно след пауза от десет години. Златото на Магомед от Олимпиадата в Париж пък бе чакано от родната борба 28 години. Самият Мирослав Колев е роден на 25 август 1975 г. във Варна. От 1986 г. е във Велико Търново, първоначално като ученик в Спортното училище в профил „Борба“. Възпитаник е на треньора Илия Чучулски. По-късно завършва „Физическо възпитание“ във ВТУ, а след това и Треньорската школа в НСА. Основател и старши треньор на клуб „Илия Павлов“. Два пъти е обявяван за Треньор №1 на Велико Търново. С Мирослав Колев разговаряме за пътя на братята Магомед и Рамазан Рамазанови от Октябърское до Старопрестолния град.

• Г-н Колев, за мнозина олимпийскта титла на Магомед Рамазанов за България бе изненадваща, но тези които следим развитието на спорта борба във В. Търново сме наясно, че не е точно така. Всъщност нека започнем отначало. Как срещна  братя Рамазанов, които благодарение на твоите усилия се превръщат в „златна мина“ за българския спорт?
• Техният треньор в Русия Вадим Бияз са свърза с мен през 2018 година и ме помоли в неофициален разговор да съдействам Магомед Рамазанов да получи българско гражданство и да представя страната ни на международния тепих. Този разговор се проведе по време на турнира „Дан Колов“ в град София, на който Магомед участва. Тогава той бе трета опция за треньора на руския национален отбор в неолимпийската категория до 79 килограма.
• Защо обаче тогава не се случиха нещата?
• Поисках разрешение от българската федерация по борба, Магомед да участва на държавното първенство за мъже, като целта ми бе да го наблюдават в повече схватки, в конкуренцията на нашите борци, треньорът на националния отбор и президентът на федерацията. Тогава обаче се намеси треньорът на „сборная“ и поиска той да участва на много силния международен турнир Гран при „Иван Яригин“, който съвпадаше с нашия шампионат. На него Магомед стана вицешампион в категорията, като загуби финала от лидера на Русия в категорията. Преди това обаче той ме помоли по-малкият му брат Рамазан да дойде и да се бори на нашето първенство, за което също получих разрешение от федерацията.
• Т.е. Магомед продължава пътя си в Русия, а Рамазан идва у нас и печели първата си от деветте титли за клуб „Илия Павлов“?
• Да така стана. Следващата година Магомед спечели турнира „Иван Яригин“, който бе критерий за определяне на титулярите в руския национален отбор. Последва участие на Европейското първенство в Рим за Русия и сребърен медал в категория 79 килограма. След това той реши да се качи в олимпийската категория 86 кг. Въпреки, че се бореше за Русия, Магомед често идваше с нашия клуб на лагери, предимно в Турция, правеше спаринги с Борислав Колев и Ивайло Нанчев, участваше и на състезания. Междувременно стана световен шампион за военнослужещи за Русия. Любопитно е, че бяхме заедно на лагер в Истанбул, когато го повикаха за участие на Световната купа в Москва и я спечели. По това време започна и процедурата за натурализиране на брат му Рамазан Рамазанов, който изяви желание да се състезава за България.
• В крайна сметка обаче защо в един момент бе на път да стане румънски граждани?
• Към оня момент Румънската федерация му предложи много добри условия да се състезава от тяхно име и му гарантираха, че бързо ще получи гражданство. Това обаче не се случи, но той загуби повече от две години в чакане. Съответно нямаше право да участва на никакви състезания, защото Руската федерация го беше освободила. Това бе много тежък момент за него, не получаваше финансиране от никъде и не се състезаваше.
• Кой му помагаше в този момент?
• Треньорът му в Русия бе до него и му помагаше да съществува. Вадим Бияз, с който сме приятели, отново поиска от мен Магомед да стане български гражданин, още повече, че Рамазан вече бе български гражданин и печелеше отличия от големи първенства за нашата страна. Стартирахме процедурата и в крайна сметка на 10 октомври миналата година той вече бе български гражданин и жител на Велико Търново, което ни позволи през декември във Световната федерация да бъде регистриран като наш национален състезател. Когато си получи българския паспорт той не можеше да повярва, че това се е случило и ме накара да го снимам с него в ръце.
• Нататък пътят към Париж премина през нашия шампионат, който спечели, после дойде ранкинг турнира в Загреб, който също спечели, Европейското в Букурещ, на което се бори с травма, загубата на квалификацията в Баку и успехът на тази в Истанбул, донесъл му визата за Олимпиадата…По този път не всички обаче вярваха в него и успешния край.
• Да много хора се съмняваха заради дългия период, в който не бе участвал в състезания и възрастта му- 31 години.
• Ти обаче ми каза преди тръгването от нашата зала, че си сигурен в това, че ще вземе медал, а при добро стечение и златен. От какво бе продиктувана тази твоя вяра в неговия успех?
• Познавам го отдавна, виждам как се влага в тренировките, колко е отговорен и най- важното винаги се бори до край и не допуска емоциите от развоя на схватката да му влияят.
• Какво изпита в Париж при инфарктната победа на полуфинала над американеца?
• Успехът дойде в последните секунди, гарантира му медала, цялата зала избухна, еуфорията беше огромна.
• Гриша Ганчев плака при победата на Семен Новиков. Ти плака ли?
• Имаше едни десет минути, в които просто не знаех къде съм…
• От тук насетне ще го виждаме ли по- често в нашата зала?
• Винаги, когато е във В. Търново изявява желание да присъства в залата, въпреки че е имало моменти, в които съм го спирал, за да си почине след състезания. Той обаче е привързан към децата и държи да дойде в залата, за да ги види. След което започва да ги загрява и неусетно се включва в тренировката.
• Разкажи малко повече за Магомед в личен план?
• Семеен е има две деца. По- голямото е момче, момиченцето се роди през февруари тази година. Семейството му живее в Москва. Любопитно, че в Дагестан бащите не дават дъщерите си на момчета, които не преминали в залата по борба.
• Всъщност борбата ли е националният спорт на Дагестан?
• Президентът на Република Дагестан каза, че техните състезатели, представляващи други страни, са взели повече медали от водещите държави в нашия спорт. Счита се, че школата в Дагестан е най- добрата в целия свят. Много водещи от други страни борци ходят на подготовка в Дагестан. Там всички момчета са в залите, във всяка категория имат по десетина равностойни борци, конкуренцията е убийствена…