Вместо да стане музей, родният дом на героя д-р Стефан Черкезов е в разруха
На 15 август се навършват 61 години от подвига на бележития лекар, патрон на търновската болница
ТОТАЛНА РАЗРУХА И МИЗЕРИЯ ЦАРИ В РОДНАТА КЪЩА НА Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ВИНОГРАД.
Имотът прилича на сринат от земетресение и единственото, което напомня, че оттам е произлязъл храбрият и жертвоготовен лекар, е плоча, върху която е изписано името му. Макар преди няколко години да бе лансирана идеята постройката да се ремонтира и евентуално да се превърне в музей, инициативата не постигна успех.
„Сградата е, меко казано, в окаяно състояние. Препродавана е няколко пъти, включително на англичани, но към момента не е известно кой е собственик. За съжаление, няма реални действия по реновирането, а останаха само добрите намерения, породени от настроенията в обществото“, коментира кметът на селото Асен Маринов.
Улицата пред имота на бележития лекар е кръстена на него, но и тя има нужда от преасфалтиране. На нея има още 6-7 къщи.
Макар в селото да не се останали наследници на д-р Стефан Черкезов, кореняците пазят спомена за героя. В селото се намира гробът на лекаря, в чиято памет всяка година се отбелязва Денят на спасението.
„На 15 август ще отдадем почит на д-р Стефан Черкезов. Ще поднесем цвят и венци пред паметника му в центъра на селото“, каза още кметът.
На този ден преди 61 години бележитият лекар спасява 47 души, но губи собствения си живот. Д-р Черкезов бил участъков лекар в село Стрелец. На злополучната дата пътувал с автобус от Горна Оряховица към Велико Търново. Рейсът се блъска челно в камион и се запалва. 26-годишният по това време лекар бил изхвърлен от взривната вълна през една от вратите на превозното средство и остава невредим. Воден от положената Хипократова клетва, веднага се връща и започва да вади пострадалите от горящия автобус.
Косата му пламва, ризата му се стопява върху тялото и така получава тежки изгаряния. Когато линейките пристига на мястото на инцидента, той отказва помощ за себе си въпреки жестоките травми. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. Пристигнал в Хирургичното отделение на болницата в старата столица, той отпраща втурналите се към него колеги с думите: “Оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”.
На другия ден д-р Черкезов издъхва в адски мъки и в пълно съзнание.
В последните часове до него била младата му съпруга Лидия. Тя е свидетел и на прощалните му думи: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи, и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар!”.
Д-р Черкезов става патрон на търновската болница, която всяка година на 15 август точно в 12:00 ч. отдава почит пред паметта му.
Галина ГЕОРГИЕВА
На този хубав празник, новините са само лоши за съжаление. Но е и истината за това, което ни заобикаля. Забрана, безхъберие, изоставяне, на важни за развитието на града обекти. Най боли от разрухата на красивите къщи по главната улица а и от всеки ъгъл на Велико Търново. Що за хора сме. Искаме всички от Държавата или от някой, но нищо не даваме в замяна. Но ние всички сме едно цяло. Как не се обединихме в името на нещо. Защо един като предложи подобрение, другите задължително ще направят отпор, дори само на инат, без смисъл. Кмета трябва да отстоява повече за възстановяването на тези паметници на културата. Не може да няма закон, който да не задължи собствениците да си възстановят къщите. Държава и собственик трябва да се подпомагат и обединят. Пари за гласуване и то 7 пъти безсмислено се намират, но за къщите няма пари. Как народните представители вземат заплати, защо след като само се карат и срамота целия български народ и му точат сметките. Никъде другаде го няма поэсвета да не работиш и да вземаш заплата. Това е обидно и неправилно.