40 монети от зората на монетосеченето в България през XIII век откриха на Френкхисар

Находките са намерени в жилище от втората половина на XIII в., на което проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев попадат за пръв път

Колективна находка от около 40 монети и сребърна женска обица откриха археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев на тазгодишните разкопки на Френкхисар.

За поредна година те проучваха квартала и по-специално средновековните жилища около ранновизантийската базилика. Работата им продължи 16 дни, като разкопките се проведоха благодарение на дарени средства от енергиен системен оператор. Учудващо, Министерството на културата остави тази година обекта в изчаквателна позиция и не е превело за проучванията там все още нито лев.

Десетият археологически сезон на Френкхисар се оказа отново много успешен. На малко пространство, 50 кв. метра, археолозите откриха над 200 находки. Усилията на учените бяха съсредоточени отново върху проучванията на средновековно жилище в квартала от края на XII и началото на XIII век. „Искахме да проверим и на запад каква е стратиграфията, понеже там пластовете са много нарушени от обитаването през XX век. Имахме голям късмет, като попаднахме на няколко жилища от XIII век, като за пръв път намерихме и жилище от втората половина на XIII век, което върви с интересна колективна монетна находка – около 40 монети. Още преди почистването считаме, че са от времето на цар Константин Асен, който въвежда монетосеченето в България. Времето е между 1257 – 1277 година. Това е втора колективна находка, преди около 3 години имахме подобна, но монетите бяха само 9. След почистването и анализа на проф. Константин Дочев ще можем да твърдим по-категорично датировката и на жилищата, и на колективната находка“, каза за в. „Борба“ археологът от Регионалния исторически музей – Велико Търново, Илиян Петракиев.

Интересно е, че всички тези жилища са перфорирани от по-късни ями.

Т. е. в един малък участък от около 50 квадратни метра учените попаднали на жилища от първата половина на XIII век и жилища от втората половина на XIII век. „Намерихме и огнище в жилище от XIV век заедно с ями от същия период. Но най-важното е, че в нивото на XIV век има вкопани гробове, които пресичат жилищата от XIII век. За трети сезон под жилищата откриваме гробове от VI – VII век, свързани с ранновизантийската базилика. По този начин гробовете от ранната Византия, открити от нас, стават 11. Това са единствените разкрити до този момент гробове, част от некропол от ранновизантийския период. Тогава градът Зикидева е изключително голям и е религиозен и административен център. Само на хълма Царевец има разкрити 5 базилики, но нямаше нито един гроб от това време, което беше загадка. Откриването на гробовете при проучването на базиликата на Френкхисар предизвика интерес и ще бъде представено през следващия месец на международна научна конференция в Румъния, където заедно с колегата антрополог д-р Надежда Атанасова ще представим ранновизантийските базилика и некропол. Гробният инвентар е изключително малък, но имахме късмет, че миналата година открихме една бронзова тока на колан, а тази година – сребърна обица“, допълва Илиян Петракиев.

По думите му типът на тези полувкопани жилища показва, че социалният статус на обитателите им не е бил висок. Те са малки на площ жилища, доста набързо направени и с подръчни средства, пример за масово жилище през Средновековието, характерно за по-бедната маса хора.

Дългогодишните проучвания показват, че подградието продължава по цялото протежение на река Янтра.

И на левия бряг, и на десния към Момина скала, там също има регистрирани и открити още от Мирко Робов преди 50-60 години подобни жилища. Градът се е развивал не само на Царевец, но и на значително разстояние в източна посока към реката и от другата й страна. Тези данни се потвърдиха от спасителните проучвания миналата година по ул. „Ксилифорска“, където е регистрирано също доста интензивно обитаване, именно през втората половина на XIII век. Градът се е развивал покрай реката, най-вероятно там са били изнесени и занаятчийските центрове като керамичното производство, за което има нужда от вода.

Жилището от XIV в. е по-скоро продължение на строителната традиция от предходния век, за съжаление, е било на по-високо ниво и затова е напълно унищожено от обитаването през XIX и XX век. В него има запазено само едно огнище и няколко ями.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. личен архив