Данила Райчева за смелостта да пишеш

Страстта към литературата я следва още от училищния чин

Данила Райчева е майка, актьор любител, преводач, но и писател, който от няколко години става все по-познат на търновските читатели.

Тя е чувствителна и смела жена, която вярва, че истинската й любов е литературата, и го показва чрез книгата си „Една и съща жена“.

Жената смята, че „мястото на съвременния писател трябва да е отпред, той трябва да говори. Както звучи онзи израз: „Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му“. Според нея българските автори могат да се насочат към теми, които вълнуват повече хора, да се огледат извън рамките на нашата държава. „Най-добрата литература не е онази, която можеш да сложиш в определено място и време, а тази, която е универсална, която продължава да вълнува и след стотици години“, добавя тя. „Сега е моментът пишещите хора да насочат останалите към правилния път. Но той не е определен начин на мислене, а е самото мислене – критичното мислене.“

Своя принос за това дава със сборника си с 14 разказа, озаглавен „Една и съща жена“.

Частите от него носят имената на жени. „Те са вдъхновени от мои близки. По злощастно стечение на обстоятелствата загубих абсолютно всички жени от семейството си – майка ми, бабите ми, прабаба ми, леля ми. За няколко години си отиде голяма част от женската енергия около мен. С нея аз съм отраснала и по някакъв начин тя се е вляла в мен“, споделя писателката за написването на книгата. Единият от разказите в нея представя реално историческо събитие – бунтът на жените в Драганово през Първата световна война.

В селото, където самата Данила е отраснала, през 1918 г. остават само жени, деца и старци, защото мъжете са на фронта. Оказва се, че управниците крадат от данъците, затова кърмачките и жетварките се вдигат на бунт, потрошават всичко, а в крайна сметка справедливост има. Писателката споделя, че като малка е слушала историята за това събитие и е била силно впечатлена, затова я е разказала и в своя сборник. Той ще бъде представен и на 25 октомври във формата за съвременна литература „Близък прочит“. За следващата си книга писателката издава, че е в процес на писане и е доста по-различна като тематика.

Данила разказва, че още от училищния чин има страст към литературата.

Както при много други, при нея писането на проза е започнало от силната й любов към поезията. С литература по-сериозно започва да се занимава след пандемията от Covid-19. Първия конкурс, който печели, е организиран от проекта „Поетите“. Чрез него известни български артисти представят най-хубавите български стихотворения в нов, съвременен прочит. Наградата е четене на нейна творба на живо. „Това ми даде кураж, дотогава не бях мислила, че мога да се престраша да споделя онова, което съм написала“, разказва Данила. Тя до днес пази контактите си с авторите, с които се е запознала в различните фестивали и четения, и споделя, че „срещите с пишещи хора са едно от най-хубавите неща, свързани с писането“.

Младата авторка споделя, че харесва много творчеството на Рей Бредбъри и Борис Христов, но Здравка Евтимова е писателката, която най-силно й влияе.

„Първоначалното ми вдъхновение да пиша проза и да вкарам в нея поезия, дойде от Здравка Евтимова. Тя беше един от първите хора, които видях да го правят толкова наситено“, разказва Данила. Когато чете разказите на известната писателка за първи път, се разплаква. Впоследствие това я предизвиква сама да започне да пише проза. Днес тя се отдава на литературата, когато не е заета с работа, със сина си или пък с някой от хилядите си ангажименти. Често пише сутрин преди работа и вечер, в почивните дни. „Скоро ще ходя на почивка. Нямам търпение за нея – не за друго, а защото съм си наумила да пиша“, споделя с усмивка Данила.

Елина ГЕНОВА