Появи се неизвестно писмо на Радко Радков, в което се разкриват важни моменти от живота му
Писмо на поета Радко Радков беше публикувано от великотърновеца Тихомир Манев, предоставено му от сестрата на твореца – Елена Богданова
В него той разказва за своите вълнения в София.
Кореспонденцията е адресирана до бащата и бабата на големия български поет и драматург. В началото той им разказва за пътуването във влака, а след това и за битовите условия и творческите му задължения.
„Тия дни обикалям по творческите си работи. Добри Жотев изглежда е в Хисаря. Тончо Жечев обаче му е оставил бележка като се върне, веднага да се обади. Тъй че ще се намерим у тях. Със Свинтила открихме между книгите му екземпляра на „Търново“. Той ще го занесе във „Военно издателство“.
Сега да ви зарадвам за „Балдуин“.
Художественият съвет на театъра е одобрил изпратените картини и е включил драмата ми в репертоарния план за 1968-69 г. До месец септември трябва да предложа по-голямата част, а евентуално и цялата пиеса. Тогава ще сключим договора и ще получа в аванс 50% от сумата, 1500 лв., а при постановката още толкова. При всяко представление ще вземам 10%, т.е. по 50 лв. След сключване на договора мога да контрактувам и с други театри, които да ми дават хонорар от 1500 лв. и процент от всяко представление. Така че мога да стъпя на краката си. Сега за мен е важно да напиша шедьоври“, пише в писмото си Радко Радков.
Той разказва и за очакванията си от драматичната постановка, както и за посещението си в списание „Септември“.
„Ще обсъдим след написването всяка картина поотделно със Свинтила, който като режисьор драматург отговаря за постановката. Когато на Художествения съвет го питали не е ли много претенциозно един млад автор да пише историческа трагедия в стихове, той отговорил: “Залагам себе си, че ще стане“. Така драмата ми беше включена в репертоара на театъра. Иначе всички са харесали това, което съм представил. Ако септември месец предам целия „Балдуин“, следващата зима ще бъде премиерата. Радостно е, че вече „Балдуин“ фигурира в репертоара на театъра. Бях и в списание „Септември“. В 5-а или 6-а книжка ще ми поместят 3-4 византийски стихотворения. Лиляна Стефанова вече ги е разписала. На изпит ще се явя в понеделник или вторник. Ще ви пиша за резултата. Светла е на училище. Много поздрави от София“, пише още Радко Радков.
Той е автор и на многобройни поеми, както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма. Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. На 1 септември се навършиха 15 години от смъртта му.
Михаил МИХАЛЕВ
Снимки: Тихомир МАНЕВ
Това писмо разкрива как комунистическата власт тогава гушеше придворната си интелигенция. 3000лв през онези години струваше един апартамент. Лекарите тогава получаваха 70-80 лв.
За истината: Радко Радков никога не получи тези пари защото това, което описва в писмото се отнася за първоначалното намерение пиесата да се играе в Народния театър- видно от хората които са споменати в писмото, тя по-късно бе поставена във Великотърновския театър.Радко Радков до края на живота си нямаше собствено жилище и кола.