Албена Цачева учи кореистика в Берлин, развя българския флаг в Сапоро

Певицата от Полски Тръмбеш учи 10 месеца и в най-престижния Женски университет Ewha в Южна Корея

АЛБЕНА ЦАЧЕВА УЧИ КОРЕИСТИКА В БЕРЛИН, СЛЕД КАТО ВЕЧЕ ИМА една бакалавърска степен „Политически науки и право” от университета във Франкфурт на Одер.

Тя е с приключенски дух и учи два семестъра в най-престижния Женски университет в Южна Корея Ewha, основан през 1886 от Мери Ф. Скрантън. Успява да развее и българското знаме на ски скокове в Сапоро, да вземе автограф и да се снима с Владимир Зографски. Мартин Дулиг, министър на икономиката на провинция Саксония, Германия, пък я забелязва и двамата си говорят за развитието на България и Полски Тръмбеш по време на Немско-корейския форум в Южна Корея миналата година.

Тя е от талантите на малкия град и стана известна още в училище като даровита певица с много награди на различни певчески конкурси, както и на „Полските щурчета”, на който е и първата носителка на Наградата на кмета. През това лято тя си беше у дома и с охота разказа за всичко, което прави, и за избора си да развива научна кариера в областта на кореистиката. Няма все още много научни трудове в тази област, за разлика от китаистиката и японистиката.

Албена е само на 26 години, но вече знае какво иска от живота и как да го постигне и е сигурна, че има много хляб в изучаването на кореистиката, защото интересът е голям, но преподавателите са малко. Всяка година във всички вузове, включително и у нас, има повече желаещи студенти, но няма преподаватели по кореистика, сочи статистиката. Заради това визията на Албена е много конкретна – може да стане преподавател в Германия, но може и да пътува и да преподава кореистика, дори и във ВТУ.

„ПРЕЦЕНИХ,ЧЕ В БЪДЕЩЕ ЩЕ ИМА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА НУЖДА ОТ ХОРА, КОИТО говорят източни езици, и заради това записах точно такава специалност в Свободния университет в Берлин – „Кореистика и история на Далечния изток“.

Езикът е труден, корейският е съвсем различен от европейските езици. Наесен ще бъда четвърти курс, все още не съм на перфектно ниво в говоренето, но се справям. Тази една година, през която бях в Южна Корея, е част от обучението към университета в Берлин. Бях в Женския университет Ewha, а като приключение ходих сама в Япония – Токио и Осака и до курорта Сапоро”, започва разказа си Албена Цачева.

ОТ ЗАНИМАЛНЯ ЗА МОМИЧЕТА ДО ЕЛИТЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗА ДАМИ

Американската мисионерка Мери отваря приют в Сеул преди близо 140 години само за момичета. После той се превръща в занималня и накрая в университет за жени на световно равнище, който е и най-престижният и най-скъпият частен женски университет в страната. Днес едната сграда на университета е под земята и отвън е обвита в зеленина, никой не може и да допусне, че това е учебно заведение. За Албена е чест да изкара два семестъра там, където е научила много за Южна Корея.

„Нямаше други българки освен мен в Женския университет Ewha. Не съм плащала такси, защото обменът беше по партньорска програма между Южна Корея и Германия от университета в Берлин. За периода на обучение получавах стипендия от Германската служба по академичния обмен. Живях в общежитие в кампуса на университета със съквартирантка, което е необичайно, защото обикновено студентите живеят в самостоятелни стаи в Германия.

Посещавах езиков курс и през двата семестъра, което ми помогна да подобря корейския си.

Посещавах лекции на тема „Власт и сила в световната политика“, които водеше професор от Турция, който от 20 г. живее в Южна Корея и се оказа страшно интересен човек. Дебатирахме теми, свързани с хегемонията на САЩ, с лидерството в много различни области – в икономически аспект – Китай, Индия, Бразилия, както и т. нар. „средни сили“, държави с влияние в дипломацията като Швеция, Швейцария и Норвегия. Обсъждахме и концепцията за „мека сила”. Южна Корея има много такава мека сила, свързана с културата си – музика, филми, драми и спорт”, споделя още Албена, и подчертава, че би могла да побере всичките си преживявания в книга.

Младата дама е много впечатлена, че Южна Корея е колкото България като площ, но само в Сеул живеят 10 млн., а общо 25 млн. души в конгломерацията. Албена признава, че най-много е впечатлена от ефикасния обществен транспорт в огромния град и от малките квартални магазинчета, които се срещат на всеки ъгъл и в които има всичко необходимо за ежедневието – от храна, напитки и снаксове до нокторезачки и козметика. В този огромен град можеш да достигнеш лесно и удобно до всяка една точка с метрото, споделя студентката. Тя подчертава, че без метро и автобуси придвижването в Сеул с лична кола или пък с такси би било мисия невъзможна. Що се отнася до влаковете, те също са в новата ера и с тях хората пътуват бързо, безопасно и удобно в страната и дава пример – с такъв влак би могло да се стигне от София до Варна за два часа и при това приятно!

НАЙ- ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ИЗТОК ЗА АЛБЕНА ДО МОМЕНТА Е посещението й в Сапоро.

Тя е влюбена в ски скоковете от десет години, но всъщност не може да кара ски.

С интерес следи изявите на немските ски скачачи, но целта й е да подкрепи единствения българин в състезанието Владимир Зографски. Заради любовта си към този спорт тя носи със себе си и българския трибагреник, цветовете на който са като на италианското знаме! Местна телевизия заснема младото красиво момиче на пистата, като го обявява за… фен от Италия. След дебат с телевизията Албена е заснета отново като фен от България.

„Имаше на пистата много фенове от различни държави, но аз бях обявена като италианка заради еднаквите цветове на знамето. Репортерът ме вкара първо в кадър като от Италия. После се разбрахме и направихме нов запис, че съм от България и това е българското знаме. Така научиха, че България не е Италия! Така успях да взема автограф от Владимир Зографски, който беше много изненадан, когато го заговорих на български“, с вълнение си спомня още Албена.

ПО ВРЕМЕ НА ОБУЧЕНИЕТО СИ В СЕУЛ БЪЛГАРКАТА Е СЪЗДАЛА И МНОГО КОНТАКТИ.

Някои от приятели й са идвали на гости у нас, а тя е била в техните родни градове. Корейката Джон Йонг е идвала на Самоводската чаршия и двете приятелки са си направили снимка с български носии в ретро стил. След това била на празника на В. Търново на 22 март, където Джон Йонг играла и българско хоро, а след обиколката в Европа казала, че най-добре се е чувствала у нас. Албена е гостувала на приятелката си през февруари 2024 г., където е била впечатлена от приготвянето на традиционни корейски ястия, сред които и кимчи. Бащата на Джон Йонг е фен на кафето и си поръчва кафе на зърна по интернет от целия свят, а майката е сертифициран специалист по чай. Така в град Куанджу Албена е посрещната като принцеса. Освен при това семейство нашенката е гостувала и при други в Южна Корея и е разказвала за красотите на родината си. С една от приятелките си Албена се запознава в Берлин по време на работа в частна езикова школа за изучаване на немски език, а с парите от този труд финансира следването си в Берлин…

Нели СУКОВА

Сн. личен архив