Химнът „ Роден град” на група „Сияние” ще звучи на площада
Химнът на Полски Тръмбеш „Роден град” ще звучи за юбилея на града на площада на 8 септември
Песента бе избрана за химн през април 2020 г. на сесия на Общинския съвет. Иначе песента на вокална група „Сияние” е създадена през 2014 г. по повод обявен конкурс за 50-ия юбилей на града, където печели първо място. Автор на музиката и аранжимента на песента е Петър Петров, ръководител на групата и известен музикант. Текстът е дело на колективен труд на певиците от ВГ „Сияние”, която това лято грабна първите места на международен фестивал за стари градски песни в Китен и Поморие.
Вече четири години песента се изпълнява на всеки празник на града и влиза в музикалния репертоар на „Пеещите фонтани” в центъра.
Интересна е и историята на химна. Петър Петров, известен повече като Пешо Съветския, изтананикал част от куплета и го нотирал, за да не го забрави. „Текстът събра най-доброто като идеи от всички нас, градихме го по музиката… и като цяло се получи прекрасна творба, от която абсолютно всеки път настръхвам, щом я пеем, а всяка дума и строфа докосват сърцето ми. Винаги!”, споделя Ирена Иванова, певица от групата. Другите певици, които са редом със своя ръководител, който също пее, са Тотка Янева, Виолета Маринова, Стефка Евтимова и Антония Николова. Лайтмотив в парчето е: „Ти пак живееш винаги в сърцето, в късче хляб и в глътка изворна вода. Аз винаги при теб ще се завръщам, мой роден град…”.
Роден град
Музика и аранжимент Петър Петров
Текст ВГ „Сияние“
Тук Янтра сребърни води разлива,
прегърнала златистите жита.
Тук моят град снага извива
със грейнали градини от цветя.
Във своя чернозем е скътал свято
и детството, и първата любов.
И синьото на всяко мое лято –
мечтите смели, всеки порив нов!
Полски Тръмбеш, живееш винаги в сърцето,
във късче хляб, във глътка изворна вода.
И босо тича още в мен детето –
с нозете ми по твоята земя!
И пак живееш винаги в сърцето,
във късче хляб, във глътка изворна вода;
и босо тича още в мен детето –
с нозете ми по твоята земя!
Каквато и пътека да поема,
завръщам се към своя извор пръв.
Към родната земя благословена
и напоена със юнашка кръв.
От хиляди родини да избирам
с примамливи, далечни чудеса,
аз винаги при теб ще се прибирам,
ти ще живееш в моите деца!