Киро Маринов подреди изложба „Ретро студио” от 120 радиоапарата в бащиния си дом
ЕЛЕКТРОИНЕЖЕНЕРЪТ И ОБЩЕСТВЕНИК КИРО МАРИНОВ показва частна колекция от 120 радиопарата, половината от които работят, в бащиния си дом в Полски Тръмбеш
Той я нарекъл „Ретро студио” и идеята е да бъде открита по повод 60 г. от обявяването на Полски Тръмбеш за град.
Преди четири години той показа в Историческия музей в града 80 старинни приемници в изложбата „Говорещата и музикална кутия”. Тогава музеят отбеляза и 85-годишнината от създаването на Българското национално радио. В експозицията бяха показани копие от Указа на цар Борис Трети за радиоразпръскването от 25 януари 1935 година, както и материали от Златния фонд на обществената медия.
ДНЕС КОЛЕКЦИЯТА НА КИРО МАРИНОВ НАБРОЯВА НАД 350 АПАРАТА, КАТО хора от цялата страна постоянно го търсят и даряват свои експонати.
Сред последните е радио на Димо Кашчиев от София, което е купено от него в Холандия и има касова бележка от 6 август 1976 г. Преди това семейство дарява за частната колекция 150 радиоапарата на свой родственик, събирани 30 години. Така експонатите на Киро Маринов за четири години са се увеличили тройно, разказва 75-годишният колекционер.
„Преди две години ми хрумна да направя адекватна частна музейна сбирка в бащиния си дом. Кръстих я „Ретро студио” за стари радиоапарати. Направих ремонт на помещението, подредих апаратите по свое усмотрение. От новите ми придобивки най-много бях изумен от тези 150 апарата, които отидох да видя край Старозагорските минерални бани и ми ги дариха. Оттам имам много приемници, каквито преди нямах, като българските „Тулан” и „Адмирал”. Колекцията ми се разшири много и с немски приемници, които също са събирани от този Ганчо Ганев. Придобих и една сбирка от 20 апарата от софиянец, който живее в Иванча, които са носени от Русия…”, разказва Киро Маринов.
ЗА НЕГО Е БИЛА ГОЛЯМА ЕМОЦИЯ И СРЕЩАТА С ДВОЙКА УЧИТЕЛИ ОТ РУСЕ, които били в музея в Полски Тръмбеш.
Чрез тези хора той се свързал с внука на чирака на Сава Алтемирски, един от двамата братя, създали българското радио „Бралд” в Русе. Така колекционерът се сдобил с един каталог от 1941 г. с описани части за апарати, сбирка от вестник „Радио свят” от 40-те г. на миналия век с добро оформление и интересни четива.
ЗАЩО ИНЖ. МАРИНОВ ОТ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ Е ОТДАДЕН НА ТАЗИ СТРАСТ?
За него това не е само хоби, той вижда развитието в тези апарати, от които е реставрирал голяма част и някои работят. Признава, че има много по-добри майстори от него, които да реставрират старата техника. Неговата цел е различна – да даде повече информация на хората за българския принос в радиото, за подхода на онези от 30-те години на миналия век, които са произвеждали радиоприемниците, което си е било страхотен и доходен бизнес. Киро Маринов подчертава, че те са ги произвеждали не за да печелят, а за да дадат на хората средство за информация, правели са големи отстъпки, сервиз на място по селата, плащане след половин година и т.н. опции без комерсиален момент. За него това хоби е пълноценно поприще, с което се разтоварва след толкова много години на административното поприще в Общината. И скромно добавя, че колекционерската му страст е своего рода краеведческа дейност.
Нели СУКОВА
