Откриха манастира на св. Теодосий Търновски, предполагат, че в него е погребан св. Роман

Цар Иван Александър е носил в мантията си пясък за строежа на храма край Самоводене

В края на сезона проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново, направиха уникално откритие, разкривайки църквата от XIV в. към манастира на св. Теодосий Търновски, която се превръща в археологическата сензация на годината.

И вероятно пренаписва част от средновековната история. Обектът се намира в м. Шушманец край Самоводене, като археолозите с голяма доза сигурност предполагат, че именно в този район се е намирала Търновската Света гора. Хипотезата им се подкрепя от близостта на манастира „Св. Троица“, Преображенския манастир, т. нар. стар Преображенски манастир, който проф. Казимир Попконстантинов счита, че има за патрон св. Никола. Още Карел Шкорпил, бащата на българската археология, минавайки през местността, вижда руини и пише, че това е „средновековна църква в една нива, по предание – „Св. Никола“. Работната версия на проф. Вачев е, че светецът е патрон и на Теодосиевата църква. За строежа на храма средства е дарил цар Иван Александър, а и сам участвал с личен труд. За локализацията на църквата помагат и сведения на д-р Васил Берон от 1856 г., тогава той отбелязал, че на около 1 км от манастира „Св. Троица“ има „едно порутено здание, което вероятно е било църква“.

ОТКРИВАТЕЛИТЕ ДАДОХА БРИФИНГ НА САМАТА ЦЪРКВА, НА НЕГО ПРИСЪСТВАХА КМЕТЪТ НА САМОВОДЕНЕ ВАЛЕНТИН КЪНДЕВ,

директорът и зам.-директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов и Миглена Петкова, както и доц. Пламен Събев, член на експедицията, който отговаря за реставрацията на стенописите. Архитектурните детайли са консервирани от Руен Хаджиниколов, в екипа е и талантливата студентка от ВТУ Пламена Славова. Огромният насип е изкопан за 35 дена, разкопките на първия етап са финансирани от Общината, за продължаването им Хитко Вачев организирал дарителска кампания, на която откликнали мощни фирми от региона. Археолозите се надяват Великотърновската митрополия да благослови начинанието им, а кметът на старата столица да стане патрон на проучванията. Те благодарят и на директора на РИМ – Велико Търново, Иван Църов за логистичната подкрепа.

ПРЕЗ 1355 Г. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ ВОДИ СЪБОРА СРЕЩУ ЕРЕТИЦИТЕ В ТЪРНОВО ПО ИЗРИЧНОТО НАСТОЯВАНЕ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР.

4 години по-късно средновековният интелектуалец ръководи антиеврейския събор. „Както пише в житието му от вселенския патриарх Калист, с когото той е много близък, Теодосий решава да се оттегли отново в отшелничество. Тогава царят, това също е отбелязано в житието, му построява „красива църква и килия“. Ключовият израз е „красива“, защото в нито един исторически извор не се използва. Другият важен момент е, че царят лично участва в градежа, носел е пясък на три пъприща отстояние. Пъприще е средновековна мярка за разстояние и е 185 метра, три са 555 метра. Преди началото на разкопките Илиян Петракиев измери разстоянието от реката до мястото, където бяхме решили да копаем. Оказа се, че е 552 метра. Това е най-категоричното доказателство за кого и от кого е строена. Убеден съм, че е църквата към манастира на св. Теодосий Търновски. През 1363 г. той заминава за Константинопол, придружен от бъдещия патриарх Евтимий, и оставя за игумен сподвижника си Роман, който управлява манастира 3 години и умира. В житието се казва, че е погребан с почести. Роман е канонизиран от българската православна църква и е св. Роман Търновски. Неговата памет се чества на 17 февруари. Тук някъде е гробът на един български светец, това е нашата научна хипотеза“, казва археологът.

Църквата е великолепна, по архитектурно-стиловите й характеристики се родее с най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство – църквите в Несебър, църква N 10 на Царевец.

С псевдоконструктивни ниши, керамопластична украса, архитектурни детайли от подпокривни корнизи и богато стенописана. „Храмът е с дължина 7,90 м и ширина 4,50 м, с галерии от северната страна, арките на които са носени от каменни колони, които са много близки до „Св. 40 мъченици“. Вероятно, но не сме стигнали до това, има и параклис. На базата на открития до този момент археологически материал църквата е строена през XIV в.“

СТЕНИТЕ НА ХРАМА СА ИЗГРАДЕНИ ОТ ПРЕЦИЗНО ИЗДЯЛАНИ КАМЕННИ БЛОКЧЕТА И ТУХЛИ.

Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли, тип „вълчи зъби“, и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи, парчетата от тях са събрани в 9 кашона. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана. Вероятно е работил някакъв много талантлив архитект“, продължава проф. Хитко Вачев.

Манастирът просъществува доста дълго време, чак до края на XVIII век и това се потвърждава от археологическите находки. Освен бронзовият кръст от XIV в., който е висял на т. нар. хорос или полилей, намерена е каса за отливки, която се повява чак през XVIII в. Има и лъжичка за причастие, по предварителна датировка след XIV в.

На обекта ще бъде направена полева консервация, ще бъде ангажирана и местната власт в Самоводене за наблюдението, за да бъден опазен от иманяри и вандали.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката